Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Навън вече се беше стъмнило; денят свърши, преди да е успял да започне. Изсърба преднощната супа под акомпанимента на телевизора.

Достолепен човек в син скъп костюм, но с жабешка физиономия, обясняваше, че Украйна се намира на границата на разпада и че американските спонсори, раздразнени от кражбите на властта, всеки момент ще й обърнат гръб. После поговориха за това как руските войски бомбардират някакви терористи в Сирия, а на мирните хора раздават прясно изпечен хляб. По-късно се порадва, че в Америка е спечелил Тръмп, оплака се, че враговете му изобщо не могат да се примирят с поражението, непрекъснато го преследват, пукната пара не струва демокрацията им.

Иля го гледаше: оплешивяващ, акъллия, зяпаше го в устата, но думите излитаха от мазните му устни на балони и се пукаха, когато докосваха екрана отвътре, макар да се целеха в откритата душа на зрителя. А душата на Иля беше заета: с нея той разчепкваше Хазините любовни истории.

А после вече нито чуваше, нито виждаше работещия телевизор. Как беше реагирал Петиният баща на Нина?

— А ти му предай, че не съм негова собственост! — вече не се сдържаше Хазин. — И не съм му подчинен! Не съм правил предложение на вашата Ксения! А какво си е набила тя в главата, си е нейна работа!

— Петя, знаеш, че аз винаги съм на твоя страна. Но той изобщо не иска да слуша.

— И какво може да направи?! Да ме уволни?!

— Не говори глупости. Но каза повече да не водиш у дома това момиче.

— Отлично! Втасахме я!

Няколко дни след това ефирът беше празен. Мама се предаваше първа — питаше как върви работата; Петя отговаряше със закъснение, неохотно и небрежно. Затова пък седмица по-късно сам й писа:

— Майко! Ти въобще наясно ли си какво ми заявява той тук?

— Какво имаш предвид? Кой? — веднага отвърна майка му.

— Сама знаеш кой! Твоят Юрий Андреевич! Отказва да ми помага! На мен ми е ужасно необходимо да се запозная с един човек, той да ме представи пред него, а той ми прави лайнарски номера!

— Петя. Как може да говориш така за него.

— Той ми вреди! Напук ми прави! Решил е да ме възпитава, така ли?! Късно се е сетил!

— А може би просто не познава тоя човек?

— Всички познава! Сега без този контакт всичката ми работа спира! А от него се иска просто едно позвъняване!

— Добре, ще поговоря с него. А ти как си? Как е твоето момиче?

— Мечтайте си!

До края на лятото, докато на сцената Нина чакаше отпуската на Петя, задкулисието се движеше по своя си път.

— Ти вчера със своето беларуско момиче ли дойде? Видях я през прозореца в колата — любопитстваше майка му.

— Не! Съвсем различно момиче. Какво, той също ли надничаше иззад завесите?

— Колко си вятърничав, Петя.

— А стига, бе! Сега пък вятърничав! Поне двамата вземете се координирайте! Защото той ми наду главата колко хубави момичета има и какъв любовчия бил той, а какъв глупак съм аз, че съм се лепнал за една посредствена мацка. Която на всичкото отгоре не е местна. Като че ли той самият е московчанин.

— Е, не е любовчия, естествено, но цялото общежитие беше влюбено в него.

— Защо изобщо трябва да го слушам?!

— Да се беше качил при нас заедно с нея. Не е прилично да оставиш човек да те чака в колата.

— Аха, за да я изяде и нея?! Не, благодаря!

Миналата есен, когато Нина вече губеше самообладание, когато Петя й беше обещал Белек, майка му пишеше:

— Ама защо отказваш дори да поговориш с него за това? Нали знаеш как се развалиха отношенията ни с Коржавини. Защо не може просто да ги поканим на гости?

— Канете ги! Само че без мен!

— Ксюша е в Москва. Питала за теб.

— Ама каква е тая детска градина! Не се опитвайте пак да ни събирате!

— Не трябва ли да се извиниш, Петя? С нея трябва по-човешки да се отнесеш. Да си оправите отношенията.

— Той пак ме превръща в своя пешка, както винаги!

— Сам знаеш, че не постъпи правилно с нея.

— Мамо! Ако искаш да се сприятеляваш с Коржавини, предложи им някой друг! А аз отлитам с моята приятелка на почивка! Край!

— С коя?

— С вашата любима!

— Пак ли си с нея?

От почивката Хазин изпращаше на майка си снимки на балоните в Кападокия. И една своя, с Нина. Същата, на която и двамата се смееха.

Майката видя съобщението, но не отговори нищо. Тогава — след около час — Петя й писа допълнително:

— Можеш да му ги покажеш. Нека се задави — и се смя до сълзи чрез смайлита.

След завръщането им от Турция вероятно беше отишъл на гости на родителите си — след което майка му беше споделила: