Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Не беше красавица, да, но очевидно никой не й го беше казвал. Не беше намерил смелост или любовта беше замъглила погледа му. И Петя не се беше осмелил.

Пред нея той се кипреше, показваше джигитски номера. Тя щеше да му е чудесна партия! Но — Иля скролна от бъдещето на напрегнатата им любовна игра в миналото, а после обратно — не се получаваше.

Хазин все изоставаше, изправяше се на пръсти, а не можеше да я достигне. Тя вероятно бе искала от него такъв живот, какъвто самият той не живееше; дразнеше я, че той е толкова невзрачен, и същевременно я умиляваше. В началото го приемаше като йоркширски териер, после започна да го храни, за да израсне до ротвайлер, но той само дебелееше и наглееше. Тогава започна да го бие.

Бяха се опитали да живеят заедно, както с Нина; само че Хазин се беше преместил при Ксения. Нейното жилище вече беше наистина голямо, луксозно. Не пенопластова декоративна мазилка, а сталинска, от костно брашно. Не прът за стриптийз, а маслени картини в златни рамки.

Но в този апартамент Петя се чувстваше като прибран от улицата, нищо че беше генералски син. Ксения му натякваше за трохите по масата, за следите в тоалетната: значи беше научена на ред. Петя издържа два месеца на такъв живот, а после ухапа стопанката по ръката и избяга. Освен това целият им път беше обсипан с бял прах. Ксения смяташе, че тя опитомява Хазин, а всъщност той я примамваше. Преди Петя може и да беше опитвала, но той я беше научил да се възторгва от дрогата. С праха я подкупваше и се откупваше от нея. Всичко, което не му достигаше, прахът му го даваше. Вдишваше и се раздуваше като риба таралеж, за да изглежда по-голям, отколкото беше в действителност: за да не си помисли Ксения, че може веднага да го погълне.

Заряза я съвсем — Иля свери датите — когато родителите заведоха съвсем обезсилената Ксения на лечение в алпийските поляни, в клиника за пристрастени към кокаина. Това се беше случило по същото време, когато Хазин бе изпратил на Нина своето пробно: „Вчера се запознахме в „Тройка“… Беше весело“.

Последната снимка беше от Алпите — Ксения със своята маман: закалено, обветрено женище с къса щръкнала коса. Изпълваше до пръсване чуждоземната пъстроцветна рокля. Устните й бяха извити надолу.

Петя скъса с Ксения с един равнодушен есемес. На писъците й не отвръщаше изобщо. Повече не се срещнаха.

Иля събра две и две.

Спомни си Борис Павлович от вчерашната софра в чест на генералските звезди — онзи оплешивяващ дебелак с черните мустаци, който благославяше хазинската династия и нареждаше на именика.

Върна се в архива, прослуша отново звънтенето на чашите. Изчака да дойде редът за тоста на Борис Павлович. И докато той пожелаваше на големия Хазин Родината да го повишава своевременно, гледаше застаналата до него жена — дебела, червендалеста, остригана като учителка. Майката на Ксения. Значи Борис Павлович е баща й. Седяха заедно, почти като семейство. Ама и династия!

Записа в Петиния блокнот кога са празнували: половин година преди Хазин да зареже Ксения. Събра всичко. Разбра защо новоизпеченият генерал-майор така се лензеше пред Борис Павлович. Канеха се да се сродяват със старшия по звание. А колко старши?

Сети се как да научи какъв е бащата на Ксения.

Потърси в Яндекс: „Борис Павлович, генерал, МВР“ — и още на втората връзка излови Коржавин Б.П., цял заместник-министър, същински генерал без всякакви приставки и суфикси.

Значи така, Петя: срещал си се с дъщерята на заместник-министър, обнадеждил си баща си; а после си я зарибил с наркотици и си я зарязал. Заменил си я с някаква чужденка, безродница. И си я завел при баща си да се запознаят: ето тая обичам. Не е ли Юда?

А Юрий Андреевич Хазин какъв работи тогава?

Иля написа и неговото име в търсачката. На министерския сайт не го откри. Започна да рови в новините и го намери в някакъв милицайски вестник с половингодишна давност: излязъл в оставка по собствено желание.

От длъжност заместник-началник на кадровия департамент на МВР — в някакъв селскостопанско-вилен участък. В пустошта.

Защо такъв забележителен човек сам ще подава оставка? Малко преди това, когато поливаха генералските звезди, нямаше никакво намерение да се маха, други изпращаше пред себе си в космоса. Може би проблеми със здравето?

Очите го заболяха от хазинския живот.

Иля остави мобилния телефон, запали котлона под тенджерата.

Постави от едната страна на кантара Нина, от другата — Ксения. Веднага стана ясно как може да се откажеш от дъщерята на заместник-министър, с все мазилка и бързо издигане до звездите. Горделивец си ти, Хазин.