Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

— Не исках да ти го казвам, докато беше у нас. Беше някак нервен, сякаш не си успял да си починеш както трябва.

— Отлично си починах! Нервен бях заради друго!

— Заради какво? — изненада са майка му.

— Заради кого! Че извръща лице от мен, сякаш съм някакво лайно?

— Петя!

После дните ставаха по-кратки, смрачаваше се още по-рано, мракът се сгъстяваше, потискаше още повече. Нещо важно оставаше в невидимите за Иля разговори, информация за които можеше да накълве единство оттам, където бяха наръсени изсъхнали букви.

— Стига ми бъркахте в мозъка, ясно?!

— Просто искаме да ти е добре. Ти просто разбираш всичко неправилно.

— Вече ми е добре! Всеки път, след като се събера с вас, ми става гадно!

— Никога не съм ти казвала нищо такова, Петя.

— Затова пък той каза всичко! Ето какво е — че тя просто мечтае да се закотви в Москва на всяка цена, че й е все едно кой ще й падне, че съм глупак, щом съм хлътнал по нея! За родителите й! Инженери, и какво! Да не мислиш, че всички такива мечтаят да се сродят с вас?!

— Мразя, когато употребяваш жаргон в споровете.

— А аз мразя, когато се опитват да ме зомбират!

— Дори не съм сигурна какво означава това.

— А когато ме пита дали съм сигурен, че тя не ми изневерява? Когато ми предлага да й прегледам телефонната фактура? Това как ти се струва?! Не мислиш ли, че ще ми е по-лесно да й проверя самия телефон?!

— Петя, аз нямам нищо общо.

— Нищо няма да постигне с това, ясно ли е?!

— Успокой се, моля те. Може ли да те набера?

— Не! На съвещание съм!

През декември, преди тежката Нова година, от светлата част на деня оставаше само огризка. Забираше, гноеше.

— Защо веднага казваш „не“? Можем да ти го уредим анонимно, татко ти има познати специалисти. Може в „Ипатовка“ да лежиш, може и в частна клиника.

— Не, значи „не“! При мен всичко е нормално!

— Тя ли ти влияе така, Петя? Кажи ми истината, тя ли?

— Вие така ми влияете!

Преди малко по-малко от година. По-близко до повърхността — по-тъмно. Наближаваше зимната ваканция, която за Петя завърши с влизане в болницата.

— Нали на Нова година ще прескочиш към нас? Поне пътьом. Мама.

— Да. Какво да нося?

И в новогодишната нощ — в два часа — гнойната пъпка се пукна.

— Това какво беше?! Що за реч ми беше изнесена сега?! Това новогодишен поздрав ли беше, мамка му?!

— Прости му. Сам видя, че не беше трезвен.

— Не бил трезвен! На Нова година да ми говорят, че непременно трябва да се пазя и да си купувам презервативи само лично, защото такива като Нина могат тихичко да ги пробият? Че тя само за това си мечтае, да забременее от мен и да ви постави пред свършен факт?! На Нова година! На масата! Докато пием шампанско! Това нормално ли е?!

— Ненормално е, разбира се. Искаш ли да поговорим?

— И на Рождество пак ме поканете! Че не можах да го изслушам до края!

И после — когато празниците на Петя примигваха с криви емотикони — майка му се опитваше да му позвъни, питаше го защо не отговаря, а той й се озъбваше и отказваше.

Издължената бащина физиономия примигваше пред Иля, увисналите бузи се поклащаха. Династия. Каква сянка е надвиснала над Петя. На всеки семеен обяд сипват по капка миша отрова в ушите му. Кучка-син и Кучка-татенце.

Под втория пласт на Петината любов имаше трети, всичките замесени от различно тесто, всичките с различно подмазани. Първият ухаеше на прясна момичешка пот, вторият на прегоряло, третият на спарено: старчески дъх. Кръвта долу миришеше на ръжда, но до нея само с нож можеше да се стигне.

Ето, каза си Иля, през есента Нина беше признала на Хазин, че е бременна. Той не се беше изненадал. Та нали отдавна беше подготвен за това: баща му го беше подготвил. Ако щеш, вярвай, ако щеш — майната му, а думите казани, повторени, стоят като забит харпун в мозъка между гънките — и ти си точно такъв, захарпунен. А си представи, че майка ти ти каже нещо такова за твоето момиче. Иля си представи. Незнайно защо пак за Нина.

Прищя му се да закрещи.

Как да се радва искрено на такова дете? Как да спре да подозира Нина? Виновна или не, отровата е проникнала навсякъде — и в кръвта, и в спермата, и в косите. Отравяне. Отравяне.

Към края на ваканцията Иля намери нещо странно: „Не мога да се свържа с баща ми, май здравата загазих, спешно да се обади“. Нощно, тревожно, объркано.

След това цяла седмица и кусур цареше пълна тишина. А след като го вкараха в болницата, се върна в старото русло.

— Не можете да ме държите тук, ясно ли е?! Така…