Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Трябваше да пробие обвивката му и с лъжичка да изгребе от него всичко. Да го изгребе и да го изяде. Иначе нямаше да се спаси.

Изпод полата на майка си.

Помогни, мамо. Напомни ми какво се е случило между мен и баща ми. Забравих. Добре че поне с теб не сме на нож.

„Петенка, моля те, поговори с татко! Сърцето ми се къса!“.

„Знаеш много добре, че с мен може да си откровен! Татко ти истината ли казва?“

„Нима не разбираш, че за татко ти това е истинска катастрофа??“

Хазин сякаш оставаше глух за тия оплаквания. Не беше отговорил на нито едно от тях. Когато ставаше дума за нещо друго — вадеше тапите от ушите. За баща си — мълчеше. Може би не беше почувствал никаква катастрофа. Или обратното, беше пострадал силно при нея?

Трябва да порови из паметта, да потърси бащата. Снимка? Клип?

При Петя всичко беше омешано: алено зарево на концерти с гонки из нощна Москва, Нина сериозна с Нина весела, запис на арест с необуздани късометражни клипчета на хихикащи кретени с червени очи, сред които беше и самият Петя. Наложи се да превърти по-нагоре, по-надълбоко, докато не откри — отдавнашен, остарял.

Като че ли от банкетна зала.

Жълти стени, гипсов таван, сънени сервитьори. Застлана с покривка дълга маса, отрупана със салати, бутилки с коняк. А около масата — униформи.

Само униформи, чак да ти се премрежи погледът. Стоманени платове, бели ризи. Звезди като на небето. Прошарени коси, плешивини. Офицерските жени: къси подстрижки, фризури, ярки цветове. Събрание.

— За нашия многоуважаем Юрий Андреич Хазин! Две кратки и едно продължително! Ура! Ура! Ураааааа!

Всички лица обърнати към именика — Петиния баща. Камерата се приближи, поклащайки се: продълговато лице, странно малък нос за такава дължина, дълбоки и същевременно малки очи, косите още гъсти и непрошарени — но със странен оттенък, кафяв, неестествен. Тежка брадичка, а кожата под нея на дипли, сякаш е увиснала. Човек можеше да си помисли, че този мъж е бил преди това пълен, но после нещо го е изсмукало.

Юрий Андреевич Хазин приемаше тоста прав. Той също беше облечен в кител — изгладен, леко широчък. В ръката си държеше висока чаша с бледо шампанско. Усмивката му беше като изсечена. Хлътналите очи грееха енергично, искрено. Този празник беше в негова чест. Започна да говори с хрипкав от вълнение глас, после се прокашля и повтори по-ясно:

— Скъпи колеги! Какво говоря — скъпи мои приятели! Сами знаете, че този ден е важен за всеки наш човек. Това не е просто знак на признателност от страната, държавата, така да се каже, тоест — твоята Родина. Това е и своеобразен белег като годишните кръгове на дърветата. Израстваш, значи. И макар че е време скоро да отстъпя път на младите…

Поколеба се. Погледна директно в камерата — в очите на Петя-Иля — и намигна. Иля го побиха тръпки. Картината се разклати — може би Кучката вдигаше чашата си. Тук Петя все още се държеше като син на баща си.

— Но на нас все още ни се живее. А ние живеем, докато служим. Нали?

— Има ли живот в пенсия, драга редакция? — пошегува се някакъв мъж с посивели коси от другата страна на масата.

— Ами вие ни разкажете, уважаеми Александър Евгениевич! — добродушно оголи зъби в усмивка Хазин старши. — Ние не сме се разбързали натам! Нека първо доброволците да полетят в безвъздушното пространство! Белка и Стрелка, така да се каже! Но нямах предвид това! Исках да кажа, че днес съм принуден да наруша нашата добра воинска традиция… Помня как измих лейтенантските си звездички, помня капитанските, майорските… Полковнишките всички ги помните, разбира се… Но дявол да го вземе, тези не могат да влязат в чашата!

Залата се разсмя в подкрепа на думите му. Юрий Андреевич ги остави да се насмеят, после приглади дорестата си грива.

— Така че ще се наложи да ми простите! Още повече че сред присъстващите тук има хора, които разбират! Защото сами са опитвали! А, Борис Палич?

— Точно така! И преди да пресушим тази чаша, аз бих искал да добавя нещо към твоя тост, Юра! — започна да се изправя дебел мъж с черни мустаци, облечен в стомана и злато. — Ето, ти стана генерал-майор! По длъжност и чин! Всичко е законно! Какво може да се пожелае в такъв случай? А, да! Нали, доколкото ми е известно, скоро отпразнувахте още едно попълнение в семейството, така да се каже! Синът ти стана майор! Нали?

— Тъй вярно! — обади се иззад камерата операторът с пискливия си глас.

— Така че вече си имате династия! Синът майор, ти — генерал-майор! Желая и на двамата да не се спирате. И синът ти някой ден да дослужи до твоите висини! И нека стане традиция всички Хазини да служат вярно на Отечеството! А Отечеството да ги цени и да ги повишава своевременно! Защото вие, така да се каже, сте ценни кадри!