Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

— Аз… Едва мърдам тук… Сигурно е онзи грип… Чревният… — Трябваше да каже още нещо. Трябваше! — Аз… Сега…

Хвърли телефона на килимчето, коленичи пред тоалетната чиния, пъхна два пръста в гърлото си. Излезе. Дяволът се усмихна, смили се над гримасниченето на Иля, помогна.

Иля остана още малко на колене, хванат за студения порцелан. Гърлото му пареше, в устата беше кисело и противно. Тоалетната чиния беше напълнен с погълнат, сдъвкан, но несмлян чужд живот.

— Господи! Като че ли наистина не ти е до шишчета, Хазин… Добре, майната ти… — дуднеше от пода телефонът. — Поне до понеделник ще се оправиш ли?

— Благодаря. Аз… Ще се постарая…

— Не да се постараеш, а да си пушка! Пфу… Добре. Оправяй се.

Прекъсна. Иля пусна водата. Свали капака. Седна върху него. Леко го втрисаше. Усещаше слабост. Отравяне.

На вратата беше окачен календар: селце с покриви от лико в син сняг, прозорчетата жълти, от комините се вие дим, отгоре полумесец, тройка коне, впрегнати в шейна. От две хиляди и шестнайсета година.

До понеделник имаше един ден, до петък — пет. След това времето щеше да спре. През две и шестнайсета щеше да свърши всичко.

В маминия шкаф намери кафе на гранули: спаружена кафява прах, слепена на бучки. Разтвори го в гореща вода и седна в кухнята да се звери в айфона. От съня не беше останало нищо. Пътуването с лятната Нина в „Мустанг“ из неосъществимата Америка беше отнесено от мръсната вода в дупката на тоалетната чиния.

Отърва се! Сега трябваше да разбере кого и за какво беше лъгал.

След спазмите умът му се беше вцепенил. Иля разбърка малко захар в кафето. Кой му беше звънял? Какво знае? Какво е разбрал? Защо номерът му не фигурира в контактите на Хазин? Какво друго освен позвъняванията беше пропуснал Иля?

Намери онзи запис в диктофона — разговора, подслушан от Кучката в нечий кабинет. Отвори приложението, потърси файла.

„Затвори вратата“, „Готово ли е всичко?“, „Да, Денис Сергеевич“, „Вече почти съм се договорил за твоята сметка. Можеш да си приготвиш красива чаша“, „Искат още и малко в натура“, „Там шишчета се правят“.

Денис Сергеевич. Договорил се за Хазиновата сметка. Началникът му ли е това? За какво се е договорил? Защо го няма в контактите?

Влезе в единия месидж, в другия.

В Уотсап примигваше непрочетено: „Педро! Срещата днес ли е? Аз съм в Дюран, много ми се иска да се ободря!“, досаждаше някакъв Гоша. Съобщението също беше дошло само преди половин час; телефонът на Кучката и него беше скрил от Иля.

А пък в Сигнал се беше наредила цяла верига — от същия онзи номер, на който Иля се беше обадил от тоалетната. „Хазин! Напомням за днес“, „Хазин, идваш ли?“, „Обещахме на хората, къде си, кучи сине?!“, „Не разбирам!“, „Да идвам ли да те търся?“.

Всичко това беше изпратено между позвъняванията. Да речем, че от него Иля беше успял да се измъкне. Но беше пристигнало още едно, съвсем скорошно съобщение — пак от него: „Поздрави на баща ти“. Останалите просто преглеждаше, на това се спря. Поздрави на баща ти.

Излиза, че този Денис Сергеевич познава бащата на Хазин? А бащата трябва да е научил от майката за измисленото Петино внедряване. Значи, ако се притесни, бащата може да се обърне към Денис Сергеевич за уточнение? А онзи вместо внедряване беше получил от Иля отравяне. И в понеделник, когато Хазин не се яви в службата, Денис Сергеевич може сам да се обади на баща му и да попита: как са там нещата, синът ви не се ли оправя? В събота едва не пукна, от работа изклинчи.

Пак беше нагазил в лепкавото, пак беше попаднал натясно.

Вътрешностите му се свиха: ще го разобличат, ще го разкрият! Закрачи из апартамента. Започна да се налива с горещо кафе, за да измисли как да се измъкне. Трябваше да поговори с всички роднини и близки, да разбере кой на кого какъв е. Трябваше да помисли, да помисли спокойно! Сега е нощ, добрите хора спят, Иля има преимущество. До сутринта ще успее, ще направи дисекция на електронната душа на Петя, ще подбере правилните пароли и за Денис Сергеевич, и за бащата.

Записа телефона на Денис Сергеевич, за да не го изненадва повече. Влезе отново в Уотсап — а там ново съобщение. Пак. Отново. Гоша: „Братче! Защо така ме изостави?)))“.

И пред този трябваше да се прави на Петя. На него какво да му пробута? Отравянето или секретната операция? Какво знае той за Кучката? Защо Хазин точно сега му е притрябвал? Какво да му отговори — или да си замълчи?

Кой си ти, Гоша? Кои сте всички вие?! Какво искате от мен?!