Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

— Вера!

Набра я отново. Чу се сигнал свободно — и продължи безкрайно дълго време, след което равен женски глас му съобщи, че абонатът е недостъпен. Набра я пак. Напразно. И пак. Не. И пак. На какво се надяваше? Че на петия път ще отговори? На десетия?

Изобщо не й пукаше за него.

— Курва!

Иля стисна юмрук и непохватно се удари в ухото.

Защо й каза? За смъртта на майка си?

В ушите му звънтеше. Болеше го, но заради водката не усещаше достатъчно болката. Удари се отново.

— Е, как е?

— Взех го! Взех тоя проклет синтаксис! И руския като чужд език! Руски с пет, мога смело да обучавам чуждите шпиони, през лятото може да поработя някъде! А синтаксиса с четири, но от Малахов вече се обадиха, казват: къде е онзи изключително уникален младеж, на когото мозъкът не се изпържи от синтаксиса на съвременния руски език? Вярваш ли ми, Вер? Край! Вече съм свободен човек! Сесията приключи! Хайде днес в града?

— А какво има там?

— Момчетата ще ходят в „Рай“. Нашите, от потока.

— Какъв е този рай?

— Жесток! На „Красний Октябър“, където преди това имаше фабрика за шоколади. Ще докарат някакъв супер моден швед, а насред клуба, само слушай, има басейн, в който ще лудува олимпийският отбор на Русия по синхронно плуване! Е, женският, но пък олимпийски! Яко, нали? Ще ходим ли?

— А ще ни пуснат ли? Там има фейсконтрол и всякакви такива.

— Е ти твоя фейс в огледалото виждала ли си го? Ще им бъдеш главната звезда, даже шведа ще засенчиш! Ще ти се молят, по очи ще ти падат! А пък аз ще се скрия под полата ти и ще се промъкна някак.

— Всъщност мислех да облека минижуп — изхихика най-накрая Вера.

— Да… Лошо. Няма да се събера целият отдолу. Но задължително трябва да се пробва! Късметът обича смелите! Спокойно, не се шашкай, момчетата ще ми направят пропуск — за мен плюс един.

На гарата си купиха „Клинско“, чукаха се със зелените бутилки и се смееха. Взираха се в синята вечер, чакаха от дълбините й да се появи димитровската електричка. Под лампите пърхаха нощни пеперуди, железопътният вятър галеше бузите с прохладна ръка, от мазните релси миришеше на мазут, минаващите край тях товарни влакове се стараеха да вкарат потракването на колелата си в ритъма на „Каста“, която двамата с Вера слушаха на един чифт слушалки, и колко добре беше, че Вера не можеше да се отдалечи от Иля повече, отколкото позволяваше кабелът им.

Изпитваше ужасна нужда точно в онази вечер да отиде в Москва с вечерната пиянска електричка, пълна със събрани от цялата област клубъри като тях, споглеждащи се непознати, изпълнени с едно и също очакване.

Изпитваше ужасна нужда да си го позволи след юнската сесия, когато вече е невъзможно да се мисли, когато оперативната памет се е задръстила окончателно и вече няма къде да се запомня, когато от тебеширения прах си получил астма, от професорското мърморене, което се долавя от последните чинове като жужене на муха — мигрена, а преди да влезеш при изпитващите екзекутори — тремор. Да почувства, че е преминал през тази задушна приемна и напред вече е истинското лято, лятото приключение, лятото пътешествие, лятото любов, най-дългата ваканция, точно както в училище. Искаше да се гмурне в танцуващата тълпа, в опиянението, да се нагълта с радост до пръсване и да закусва в седем сутринта с пулсираща глава в някой „Кофехауз“ и шумно да шепнат един на друг банални прозрения, пиянски откровения.

Срещу мазни десетачки рошави бардове пееха фалшиво балади и неясно шансони, надвиквайки бученето на вагоните. Продаваха се луминесцентни тръбички, циганки просеха милостиня, а Вера и Иля се целуваха. Купиха си тръбички, фехтуваха се, после ги сгънаха в гривни и се свързаха чрез тях. Електричката все по-бързо беше всмуквана в нощна Москва като в черна дупка и от самата сърцевина, от клуба „Рай“, отвъд хоризонта на събитията, противно на всички закони на физиката, долиташе мощният бас на усилваща се музика, от който тялото изтръпваше, а сърцето биеше трескаво.

Иля се нуждаеше от това, Вера също.

Той учеше във филологическия факултет на МГУ, а тя — по име в Московската финансово-юридическа академия, но по география — в Лобня и на улица „Промишлена“. Той се учеше за мечтател, тя за прагматик. За нея — основи на счетоводните отчети и финансова грамотност, за него — европейска литература на двайсети век.

Колегите на Иля бяха измъчени за любов шестнайсетгодишни момичета, разтворили листенца росянки, хулиганки московчанки. Такива записват филология само заради езиците и литературата, за да могат от книжната коприна и романо-германските придихания да изплетат сребристите паяжини на женската магия. И единиците момчета в потока за тях са първите мушички, макар и разглезени: това изпитание е по-жестоко и по-сигурно.