Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Заспа към сутринта, събуди се недоспал. Искаше да си направи от кафявия чай на пакетчета, но беше свършил. Пъхна телефона в джоба си, облече се как да е — да изтича до „Пятерочка“, защото без горещ подсладен чай не можеше да премине в следващия ден. Слезе по стълбите още сънен, излезе на двора — наляво, към улица „Московска“ и магазина — и видя: стои микробус с някакъв неразбираем цвят, със затъмнени стъкла и стои така, че входът му е разкрит като на длан, а Иля от своя прозорец не можеше да го види. Ауспухът дими, колата не помръдва от мястото си.

Той се завъртя рязко, сякаш беше забравил нещо вкъщи, и даде назад, през парка, по екопътеката — покрай „Пятерочка“, заобиколи по „Деповска“, без да се оглежда, към „Батарейна“, там скочи в пристигналия автобус, къде отива? Какво значение има!

Погледна през задния прозорец: не го ли преследват?

Нито за секунда не се усъмни, че го следят. Спомни си думите на Игор, спомни си горещата стрелка в телефона, докато си бъбреха с Нина. Но как да я отреже? А сега вече не може да се прибере вкъщи. Ще вардят входа, докато не се върне, няма да отстъпят. Иля е сам, а те са безброй.

Носи ли паспорта си? Обля се в пот. Пребърка джобовете си: намери го във вътрешния. Слава богу, не го беше вадил! Телефонът също, портфейлът е у него. Най-важното. Пистолета беше оставил у дома! Как ще иде без него утре на срещата с абреците? И къде да се скатае за през нощта? Добре, няма защо да мисли толкова напред. Само днес да не го хванат!

И майчиният телефон остана вкъщи. А на него трябваше да звънят от фирмата, ако с паспорта се появят някакви проблеми. Но това не е проблем, не е проблем, нали има визитка.

Малко се поуспокои. Слезе на някаква спирка, ориентира се къде се намира, прехвърли се в друг автобус, добра се до станцията. Реши до Москва да не включва мобилния. А в Москва ще е като игла в купа сено. Преброи парите си: бяха останали хиляда и петстотин. Парите на бездомника свършват по-бързо, но до сутринта със сигурност щяха да стигнат. А утре вече ще бъде съвсем друг ден.

Не включи телефона до Москва: гледаше през прозореца. Макар всичко това вече да го бе виждал.

Добра идея беше — за „Колцевая линия“.

Тя няма нито начало, нито край. Никой не го гони от вагона. На „Колцевая“ може и да си поспи, и сред хората да се скрие.

В метрото не пусна веднага телефона, първо се прехвърли на Колцо, от „Менделеевска“ на „Новослободска“. На, засичай! Изненадай се как така изчезнах в Лобня, а се появих в Москва.

Влакът пристигна, привика го вътре.

— Станция „Новослободска“ — обади се гласът на вагона. — Следваща станция „Белоруска“.

Тогава Иля все пак си зададе въпроса — защо не го бяха заловили веднага, щом беше излязъл от входа? Та нали можеха да го сгащят от двете страни в междината между блоковете. И когато се обърне, да го проснат на земята. Заповед ли нямаха? Или това беше просто наблюдение? За задържане са нужни основания, а той какви основания им беше дал? Или, съобрази той, просто не бяха разпознали него в Иля.

Та нали по телефона търсят Хазин, така че чакаха от входа да излезе Хазин. Освен ако предпазливият Игорек не го беше снимал на сметището. И ако не беше изтичал с размахана опашка да покаже снимките си на Денис Сергеевич. А може би и едното, и другото — но очевидно до сутринта още не беше успял.

Докато още не се бяха усетили, за тях той беше невидим.

Включи телефона.

Веднага му се изсипа всичко, което не беше получил през нощта. Преди да изключи телефона, разбира се, той беше успокоил Петиния баща: всичко е нормално, не се притеснявай; но се оказва, че те не са се успокоили.

КАКВО СТАВА С ТЕЛЕФОНА ТИ! ПОЗВЪНИ ВЕДНАГА, ЩОМ МОЖЕШ! — настояваше бащата. „Петенка, много се притесняваме за теб, позвъни ни, моля те. Мама.“ АКО УТРЕ НЕ БЪДЕШ НА ВРЪЗКА, ЩЕ ЗВЪНЯ НА НАЧАЛСТВОТО ТИ. „Толкова дълго те търсим! Ти, разбира се, невинаги можеш да отговаряш, но ние просто се вълнуваме заради думите ти. Покажи ни, че всичко при теб е наред!“

Едва успя да напише и на двамата „Жив съм“, когато телефонът запя и завибрира — Нина. Под земята беше успяла да го намери, в тунела.

От дясната му страна седеше някакъв провинциалист с проскубана ушанка, гледаше телефона му, пречеше му да измисли как по-нежно да се отърве от Нина.

Иля просто изключи звука и обърна телефона с екрана надолу, за да я накара тя сама да се откаже. Но Нина също беше на тръни. След минутка цъкна съобщение. Отвори Уотсап — беше изпратила гласов запис, натисни плей и слушай.