Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Ти взе чуждия телефон, намери в него един жив и весел човек, изкуши го и го уби. Сега танцувай, давай, танцувай, плямпай с пълен глас — сам на себе си! Сам дери гърло, за да се надвикаш.

Падна на колене пред майчиното легло.

Докосна стационарния телефон, по който само мъртвите можеха да се свързват с мъртви.

Не съм го искал. Ако ме бяха оставили да изтрезнея, и Хазин нямаше да убия, честна дума. А сега една плочка от доминото събаря следващата, всичките сами се срутват край мен.

Зарови лице в смачканата възглавница.

Сами? Изобщо не е така: ти ги буташ. Събаряш с крака лабиринта от плочки съдби, в който си се оказал, за да се измъкнеш и да избягаш, да се спасиш от наказанието, което си заслужил. Хазин те прати в зоната, а този какво ти е направил? Той никому нищо не е направил. Той за какво плати? За някаква си алчност? За своята — или за твоята?

Не ти ли стигна Петя? Сега какво, грижливо ще извадиш от черния телефон всички, които въпреки всичко са обичали Хазин, и ще съсипеш и техния живот? Приятел, приятелка, майка и баща.

Според теб как ще им се отрази шибаната ти клоунада, когато разберат какво се е случило? Как ще задържи Нина Петиното дете в корема си, когато на погребението ще се чуди кой й е писал вместо него? Как бащата, който се гордее — личи си, че всъщност се гордее! — че е възпитал от сина си такъв хищник, че онзи е пораснал още по-силен и по-хищен от него, ще зарови в земята него, единствения?

От това също ли ще избягаш? А?

Иля скочи, угаси лампата, затръшна вратата с всичка сила, изстреля се в кухнята, ливна си водка.

Натисна бутона на Петиния телефон.

Отново издърпа Хазин от мъртвите.

Едва го дочака да дойде на себе си, да се измъкне от безпаметството. Давай тук баща си, дай го тоя упорит козел! Той все мрънка, че те е страх да говориш по мъжки с него — ами давай, повикай го на разговор!

Намери преписката с Юрий Андреевич.

Започна да натиска буквите толкова силно, че по екрана премина вълна като след падането на камък във вода: СПИШ ЛИ?

Бащата не се събуди бързо, но все пак отговори: КАКВО ИМА?

— Относно Нина.

— Какво, по дяволите?! Знаеш моята позиция! Дори не започвай!

— Чуй ме — с пиянска злоба и решителност му написа Иля. –

Ще се оженя за нея и ти нищо не можеш да направиш по въпроса, ясно ли е?

Баща му изчезна пред тази настойчивост и наглост — може би искаше Хазин да разбере, че той няма да търпи такъв тон. Но на Иля не му пукаше.

— Обичаш ли майка ми? Обичаш ли своята съпруга? — набиваше той на глас и с букви в черепа на баща си.

— Какво общо има това?! — не издържа старият.

Сигурно беше скочил разрошен от леглото, облечен с размъкнат потник, и се беше скрил от жена си в банята. Горд и жалък.

— Знаеш ли какво си мисля аз? — написа му Иля. — Мисля, че я обичаш. Ако не я обичаше, нямаше толкова да се страхуваш да не я изгубиш. Обичаш я, а за останалото не ми дреме, ясно?

— Внимавай с езика! Това също няма отношение към разговора ни!

Глас, глас не му стигаше на Иля, за да обясни на стария идиот кое към какво има отношение.

Гласът, от който се беше лишил Петя.

— Ето какво. Аз обичам Нина. И не мога да я изгубя. Ще имаме дете. Говори каквото искаш, не ми пука. Ще имаме дете и то ще ти бъде внук. Или внучка. Ще се роди през май. Ще станеш дядо.

Хазин старши онемя.

Иля помнеше всичко, което той беше разказвал на Петя за забременяването на пепеляшките. Майната му. С твърде малко време разполагаше, за да го остави да му го намила отново. Трябва да му каже най-важното, докато все още го слуша.

— Татко. Тате. Там ли си?

— ДА.

— Ти ще бъде негов или неин дядо, това е важно! Ти. Защото, ако с мен се случи нещо, ти трябва да се погрижиш за него. Разбра ли ме? Ти! Ясно?!

След секунда телефонът се раззвъня с онази песен за изпепеляващия огън и водата, с която може да се напие. Петя искаше да отговори, но Иля прекъсна обаждането.

КАКВО СТАВА?

КЪДЕ СИ? ВЕДНАГА ВДИГНИ!

ВСИЧКО ЛИ Е НАРЕД С ТЕБ?

Спиритически сеанс, каза си Иля. Това е някакъв шибан спиритически сеанс, ето какво е.

Не беше добра нощта: не може да се спи, няма къде да се излезе, луната дразни, водката малко, възглавницата гореща, одеялото не диша, сънищата не са сънища, едни неразбираеми, хладилникът стене, преминаващите коли го будят с бръмченето на двигателите си, опитват се с фаровете си да влязат в апартамента, сенките на голите брези пълзят по стените и в главата му всичко бучи, бучи. На изключения телефон пристигат тревожни съобщения: блъскат се като птици в измити прозорци, не го оставят да спи.