Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Свари си спагети, хапна ги с кетчуп, спомни си тиганиците от сутринта, позасмя се.

Филмите бяха прекъсвани на равни интервали от новини: пук, пук, пук. Като че ли отначало разтрошаваха вечния лед, а после забиваха колове в почвата. Вероятно строяха нещо.

По време на новините също имаше прекъсвания. Всички водещи имаха много притеснени физиономии: светът се разпадаше на парчета. Само Родината някак все още стоеше. Показваха чиновници, които обясняваха как. Чиновниците изпъстряха речта си с жаргонни думи, за да се приближат повече до зрителя. След това излъчиха откъс от обръщението на президента — той заплашваше клеветниците на Русия. От кратката реч Иля разпозна много думи, които за пръв път бе чул в затвора.

По-късно вечерта започнаха токшоутата. На кръгли арени се караха мутри в костюми, обикаляха се един друг като гладиатори, веднъж дори се стигна до официално сбиване: някакъв злобен тип удари с глава в лицето фирмаджията франкмасон и му разкървави носа. Авторитетни блатни се надвикваха, замерваха се с флаери. Винаги побеждаваха козлите активисти, а демократите отвръщаха „не сте прави“ и под съпровода на освиркванията ги изпращаха у дома да си бършат кървавите сополи. От всичко това Иля си направи извода, че целият скандал е замислен от администрацията, за да изправи косите на всички, които отхвърлят затворническите порядки. Е, какво, напълно разбираемо.

Съвсем оглупял от говорещия сандък, докаран почти до ръба и раздразнен от последното шоу, Иля включи телефона директно в кухнята и сам написа на Магомед, вече съвсем нагло: „Не се бой, няма да има номера“.

Отговорът на което пристигна веднага:

„Че аз не се страхувам! — четири смеещи се жълти кръгчета. — По-добре ти самият се страхувай!“

Иля също му изпрати усмивчици, за да мине всичко като шега. Почака още — дали ще продължи разговорът? Дали натисна правилния бутон на абрека? Закле се повече да не му пише — ще се усети, че Хазин нервничи, и самият той ще се изнерви.

От срещата с Магомед не се страхуваше: ще вземе със себе си пистолета, ако го заплашат — ще го извади и ще им го покаже. Трябва да проработи.

Хайде, де, давай! Още колко можеш да топаш топката?! Телефонът сякаш запуши.

„Добре! — най-накрая му цъкна Магомед. — Все пак се знаем. Ще получиш парите в четвъртък. Ще се срещнем с твоя човек и ще му ги дадем. Стоката в четвъртък ли ще получа?“

„Да! — му изкрещя радостно Иля. — Когато пристигнат парите, хората ще дадат стоката.“

„Утре ще ти кажа къде точно“ — кимна сухо Магомед.

— Където и да е! — Иля скочи от кухненския стол, подрипна, опря пръсти в ниския таван. — Където и да е, гадино!

Отвори прозореца, пое си свеж въздух, изкрещя към Лобня:

— Аааааауууууууу!

Измъкна водката от фризера, загълта я директно от шишето, тя го смръзна, после го разпали. Чукна се с телевизионната кукла в син костюм, целуна я по носа.

— За любовта!

В този миг телефонът пак се обади: прозвънтя като чаена лъжичка, с която разбъркват сироп против висока температура за малко дете в чаша със сладко. Звънко и тъжно.

От Нина.

— Петя, при теб всичко ли е наред? Цял ден телефонът ти е изключен, неспокойно ми е нещо — написа тя.

— Всичко е отлично! — отрапортува той, без да се замисля.

— Наистина ли? — попита тя. — А кога ще приключи твоето внедряване?

— Съвсем скоро — каза й Иля сладката лъжа с горчивина.

— Притеснявам се за теб. Не съм се страхувала така от онзи път, когато се замеси с онези брадатите, помниш ли?

С кои? Част от радостта му се изпари. Не върви да я попиташ. Можеше да се досети приблизително за кого и за какво говори. Но сега не му се задълбаваше в сериозности.

— Онези с расата и кръстовете? Помня, корави момчета — с последните остатъци от смях й написа той.

— Ама и ти си един! Наистина ли?

— Те всъщност излязоха от нашия бизнес, техният потръгна добре, добри парички изкарват — продължи той.

— Фсссс — по котешки изсъска Нина и залепи скобка: едва-едва се усмихна.

Иля също се усмихна — с половин уста, като ударен от инсулт; вместо онзи Петя, който сякаш беше жив. Той беше длъжен да пуска шегички на приятелката си, за да не се страхува тя.

— А аз днес си легнах по-рано и изобщо не можах да заспя. Съвсем се измъчих тук. Не може ли поне мъничко да поговорим? На глас?

Другата половина сякаш беше на онзи Петя, който не можеше да мърда устните си. Но Нина нямаше как да я различи — тя не беше осветена.

— Двамата с Мухтар бдим тук на границата. Ако започна да се лигавя на глас и да се хиля, наркодилърите ще тръгнат по друга пътечка — написа Иля.