Дмитрий Глуховски - Текст(bg)

Дори да не е добре. Само да не забрави да го зареди, за да не пропусне някое позвъняване.

— Значи, щом искаш бърза поръчка, днес какво е — вторник? Ако всичко мине гладко, в четвъртък сутринта ще можеш да си го прибереш, те работят от осем. Така, а сега дай да се снимаме с теб.

И веднага се появи фотоапарат: Иля се намръщи, погледна в огледалната зеница, щракна, просветна, след половин минута от принтера излязоха четири снимки. Не приличаше нито на паспортна снимка, нито на затворническа. В паспорта си Иля изглеждаше замечтан, с щръкнала коса, дързък, в личното му дело — бяха го разглеждали пред него — депресиран и остриган до голо. Тази снимка беше цветна и на нея се виждаше как се беше обезцветил Иля. Някогашната руса коса сега беше някак бледожълта, кожата му беше придобила млечен цвят, очите бяха прозрачни. Кръговете под тях контрастно изпъкваха.

— Да, няма да е зле да си починеш — каза Наталия Георгиева. — Къде ще отидеш?

— Някъде — отвърна Иля. — На слънце.

И въпреки това не можа да се отпусне.

Сега, когато всичко е заложено на червено: как да извърти измамата? Отдалечи се от фирмата, стиснал здраво телефона в джоба си, едва изтърпя да дотича до „Красная Пресня“ — и там го включи. Трябваше да убеди Игор.

Крачеше по безкрайните гранитни плочки, закриваше екрана от ярките слънчеви лъчи, за да може да го вижда, спъваше се в ръбовете — московската земя не искаше да се превръща в плац, подуваше се от тази казармена угледност и плочите напираха да излизат от редовете — и набираше текста.

— Игор, привет. Трябва ми за днес-утре.

Онзи не бързаше да отговаря, а телефонът загряваше, батерията с всяка минута спадаше. Иля уж гледаше надолу, пишеше в чата, а му идваше отвътре рязко да вдигне глава и да се огледа: дали някой не върви след него? Както се беше оказало, че го следят незабелязано, докато излизаше от онзи двор на „Кутузовски“.

От другата страна на улицата беше кафенето, в което Гоша уговаряше девойките, дори се зачуди дали да не пресече, току-виж още е там? Но не отиде. Зави наляво и продължи по старите павета към „Барикадна“. В метрото нека се опитват да го засекат колкото си искат, там народът достига почти милион, само напразно ще си изгорят апаратурата.

— Хазин! Аз и сега съм готов! Аз и ти! — най-накрая отговори Игор; не отстъпваше от своето гадта.

— Ако се страхуваш от постановка — давай в тайник — предложи му Иля.

— А ти от какво се страхуваш?

— Сега не съм в Москва, а ми трябва спешно!

— Ами връщай се по-бързо и дай да се видим — гавреше се Игор.

Трябваше да му намери слабото място. Вчера повече му харесваше — уплашен. А днес по различен начин редеше думите, самоуверено и нагло.

— Не се самозабравяй — написа той на Игор. — ДС вече се стяга.

Не знаеше с какво друго да го притисне. Написа го и влезе под земята. А преди да се качи във вагона, получи от Игор бомба:

— ДС се стяга заради теб, Хазин.

Така. Така-така. Така-така-така.

Говорили са, значи. Денис Сергеевич сигурно е изловил Игорчо, успокоил го е, казал му е, че на този етап няма да го притеснява, и го е пратил да вкара Петя в капана. Тогава значи всички на работа знаят? Заради това ли ченгесарското началство днес не тероризира Иля? А пък той се радва, че не се сещат за него.

Почувства, че се задушава. Ще получи нервен припадък!

Може би трябва да се върне и да си поиска обратно парите за погребението?

Боклук си ти, Игор, гадино, защо не искаш да направим така, както се бяхме разбрали от самото начало, а?! Страхливец си ти, доносник, ще ме предадеш на тоя фесебейски червей — за какво?! Размисли, съгласи се! Какво ти струва? Какво са за теб тия пари, а на мен са ми нужни да се измъкна от подземието! Душата си вече заложих: майчиния покой рискувах, свиня съм аз, още по-голяма гадина от теб, хайде, помогни ми, включи се в играта! Ако тогава не бях закъснял за срещата на „Кутузовски“, щеше да ми дадеш всичко, нали?! Готов беше! Какво се промени толкова?!

Почакай. Почакай малко.

Добре. Помисли. Дишай спокойно.

Онзи Магомед е личен контакт на Петя, нали? Всичките чакаха Петя да го уговори да пазарува, останалите нямат никаква връзка с него, така че нито Игор, нито Денис Сергеевич, никой няма да успее да му провали сделката. Магомед Портиера няма от кого да разбере, че Иля не е Петя, че е гола вода, че търгува с въздух. Само да можеше Иля да вземе аванс!

Намери Магомед, прати му съобщение:

— Остава за четвъртък, нали?