Ли Чайлд - Минало време

Двамата подбраха заедно мястото. Вляво от мивката. Широк празен участък от стената. Без отвори. Следователно без скрити кабели, които да усложнят задачата им. И без скрити тръби. Водата идваше и се оттичаше от едно и също място, разположено в другия край на помещението. Перфектно. Време беше да действат.

Пати и Шорти задърпаха и забутаха куфара, докато застане на нужното място. Изправиха се и се спогледаха. Куфарът беше между тях. Наведоха се и хванаха въжената дръжка с четири ръце. Повдигнаха куфара на десетина сантиметра над пода, колкото да не се удари в перваза долу. Отстъпиха крачка назад и го залюляха леко напред и назад, напред и назад. Беше голям, масивен куфар. Много стар. Изработен от шперплат, покрит с дебела кожа и стоманен обков по ъглите. Синхронизираха ритъма си и оставиха тежестта да свърши останалото. При всеки замах протягаха едната ръка и свиваха другата, за да задържат куфара на нужното ниво, като бутало на двигател, чиято тъпа повърхност трябва да удари стената.

— Готова ли си? — попита Шорти.

— Да.

— На три.

Залюляха веднъж, втори път, набраха инерция и на три пристъпиха към стената и засилиха куфара към нея. Той се стовари върху плочките.

Резултатът не оправда очакванията на Шорти.

Той предполагаше, че цялата стена ще хлътне навътре, в резултат на което плочките ще се напукат. Те вероятно бяха залепени върху тънък слой цимент. Който, ако се обелеше, щеше да повлече след себе си плочките. На големи парчета. Гравитацията щеше да свърши останалото.

Но не се получи.

Половин дузина плочки се пръснаха на парчета, част от които се посипаха по пода. Другите останаха по стената. Част от тях, с размерите на монета, останаха здраво залепени. Евтина работа. Майсторът бе поставил плочките, като бе намазал гърба им с цимент на три-четири места и ги бе притиснал към стената. Една след друга, една след друга. Всички повърхности, под които нямаше цимент, се бяха напукали и начупили от удара. Стената зад тях обаче не беше поддала.

Пати и Шорти оставиха куфара на земята. Шорти пъхна пръст в пространството между два оцелели фрагмента. Тънкото покритие беше сухо и гладко. Но и твърдо. Шорти го одраска с нокът. Отрониха се няколко частици. Той натисна по-силно, с възглавничката на пръста си, а после с кокалчетата и накрая с целия си юмрук. Стената не поддаде. Дори на милиметър. Изглеждаше непробиваема.

— Странно — възкликна той.

— Да опитаме ли отново? — попита Пати.

— Предполагам, че се налага. Но този път по-силно.

Отстъпиха назад, доколкото им позволяваха размерите на банята, и залюляха куфара още веднъж. Той описа голям полукръг с радиус почти един метър, после втори и на третия се заби в стената с всичката сила, на която бяха способни Пати и Шорти.

Резултатът беше същият. Още няколко парчета паднаха от стената. Нищо повече. Сякаш удряха бетон. Ударът резонира в китките им.

Двамата отместиха куфара встрани. Шорти почука по стената, ту тук, ту там, на различни места, сякаш чукаше по врата. Тя издаваше странен звук. Не беше съвсем плътна, но не беше и куха. Нещо средно. Той отстъпи назад и я изрита. И отново, но по-силно. Цялата стена завибрира като една плоскост.

— Странно — повтори Шорти.

Взе остро парче, отчупено от една плочка и зачегърта с него по стената. Направи дълбока резка, която разшири и продължи да стърже по стената. Направи още една и още една. Трите образуваха широк триъгълник, който включваше част от парчетата, останали залепени върху бетона, но пропускаше други. Шорти отстъпи назад и ритна отново, силно, право в набелязаната цел. Част от бетонното покритие в очертания триъгълник се напука и падна на земята. Под него се показа чисто нов слой гипсокартон. Шорти атакува и него със същото парче от плочка. Нахвърли се върху него с цялата си ярост, като блъскаше, удряше, дълбаеше… Разхвърчаха се парчета, вдигна се прах. Накрая той отстъпи назад и започна да рита бясно. Буквално смля гипсокартона на дребни парченца. Превърна го на пух и прах.

Но така и не успя да си пробие път през него. Нямаше начин. Зад гипсокартона имаше дебела стоманена мрежа. Която се показа малко по малко едва след махането му. Появи се с облак прах, призрачнобяла и ситно изплетена. Стоманените пръчки, между които беше оплетена, бяха с дебелината на пръстите на Шорти. Бяха разположени и хоризонтално, и вертикално от край до край. Дупките между тях бяха квадратни. Колкото Шорти да пъхне показалеца си през тях. Но нищо повече.