Ли Чайлд - Минало време

— Това пак не решава проблема — отвърна Марк. — Така трима души ще са ги видели веднъж, а трима — два пъти. Което не ги поставя в равностойно положение.

— Сега не можем да направим нищо повече — настоя Робърт. — Ще го представим като жест от наша страна. И той може да се окаже много важен. Не можем да позволим да прерасне в проблем. Знаеш, че обсъждат всяка подробност по чатове и форуми. Това може да ни направи богати или да ни разори. Налага се да положим допълнителни усилия, за да оправим нещата.

Марк се замисли продължително. После погледна Стивън, който каза:

— Предполагам, че е така.

Марк кимна.

— Добре — съгласи се той.

Робърт натисна бутона, на който пишеше: Стая № 10. Щора на прозореца. Спускане.

Гласът му прозвуча от тавана. Както предишния път. В банята той се чуваше също толкова добре, колкото и в стаята.

— Много се извинявам. Вината е изцяло моя. Не бях съвсем ясен при миналия ни разговор. За недостатъците от вдигането на щората, имам предвид. Затова я спускаме отново. Тя е спусната и ще остане в това положение, докато вие самите не пожелаете да я вдигнем. Убеден съм, че така ще се почувствате по-комфортно. Извинявам се още веднъж. Постъпих прибързано.

— Какво искате? — попита Пати. — Какво ще стане с нас?

— Ще обсъдим нашите желания до края на деня.

— Не можете да ни държите тук до безкрайност.

— Няма — отвърна Марк. — Обещавам. Ще видите. Няма да е завинаги.

Настъпи кратко пращене и таванът отново потъна в тишина.

— Вярваш ли му? — попита Шорти.

— За кое? — поинтересува се Пати.

— Че спускат щората.

Тя кимна.

— Чух я да се затваря — каза тя.

Шорти се надигна с усилие от пода, на който седеше, и открехна вратата едва-едва. Веднага забеляза разликата. Нямаше дори един лъч слънчева светлина. Стаята тънеше в мрак.

— Отивам оттатък — заяви той. — Тук е неудобно.

— Но те ще я вдигнат отново.

— Кога?

— Вероятно когато най-малко очакваме.

— Защо?

— Защото си играят с нас.

— Скоро ли?

— Най-вероятно не. Ще изчакат известно време. Искат да ни заблудят, да ни накарат да се почувстваме в безопасност.

— Следователно в момента сме в безопасност. Но само в този момент. А по-късно можем да покрием прозореца с чаршаф.

— Можем ли?

— Защо не? — отвърна Шорти.

Преди Пати би възразила единствено от гледна точка на възпитанието и добрите маниери. Нали беше канадка все пак. По този начин щяха да повредят и чаршафите, и стената. Но сега каза само:

— Да имаш чук и пирони?

— Не — отвърна Шорти.

— В такъв случай млъкни. Не приказвай глупости.

— Съжалявам — каза той.

Шорти отиде до вратата на банята. Прекрачи прага и влезе в стаята. Беше му омръзнало да седи на студените плочки на пода, с гръб, опрян на други студени плочки, тези на стената. Просна се на леглото и впери поглед в мрака, нагоре към тавана. Там някъде имаше камера. Но не можеше да я види. Гипсовата мазилка бе равномерно гладка. Навсякъде. Следователно камерата беше скрита или в лампата, или в детектора за дим. Нямаше друг вариант. По-вероятно беше да не е в лампата, тъй като крушката се нагряваше прекалено силно. А шпионските камери са деликатни устройства. Миниатюрни интегрални схеми, миниатюрни предаватели и прочие.

Следователно тя беше в детектора за дим. Шорти впери поглед в него. Представи си как обективът на камерата отвръща на погледа му и също се взира в него. Представи си как я разбива с чук. Представи си как парченцата падат върху леглото. Представи си как продължава да стиска чука в ръка. Какво друго трябва да разбие?

Шорти стана от леглото и се върна в банята. Затвори вратата. Завъртя крана на чешмата и водата потече в мивката. Пати го наблюдаваше от мястото си на пода.

Той се наведе ниско, приближи уста до ухото й и прошепна:

— Мислех си какво бих направил, ако имах чук.

— Първо би заковал един чаршаф на прозореца.

— Имах предвид след това.

— Какво след това?

— Бих дошъл тук. Това е задната част на сградата. Цялото действие е съсредоточено отпред. Онези глупости с щората и хората, които надничат през прозореца. Може никой да не наблюдава мотела отзад. Стената е съвсем тънка — плочки, зад тях един-два сантиметра шперплат или летви, десетина сантиметра изолация, след което идва ред на кедровите дъски от външната облицовка.

— И?

— Ако имах чук, щях да си проправя път навън. Щяхме да избягаме.

— През стената?

— Опитни строителни работници биха срутили цялата стена за броени секунди. Лесна работа.