Ли Чайлд - Минало време

Ястребът високо в небето закръжи бавно.

Ричър осъзна прекалено късно какво се опитва да направи борецът. А то бе да пристъпи с корема напред, точно както правеха сумистите по телевизията. При японците обаче и двамата борци се устремяваха един към друг и се срещаха по срещата на тепиха с шумен плясък, докато в случая Ричър не помръдваше изобщо, а това означаваше, че цялата инерция ще бъде на страната на неговия противник. И Ричър щеше да бъде прегазен от трактор.

Затова Ричър направи крачка встрани, завъртя се и стовари дълго дясно кроше върху слепоочието на бореца. Юмрукът му се приземи със завидна сила и съгласно законите на Нютон за действието и равното по сила и обратно по посока противодействие би трябвало да неутрализира част от инерцията. Едрото туловище на бореца обаче не можеше да бъде спряно с един удар. Затова Ричър се завъртя отново и отскочи, за да избегне мечешките лапи, протегнати към него. Той се олюля и размаха ръце в опит да се задържи на крака.

Борецът атакува отново. Оказа се твърде бърз и ловък за човек с телосложението на морж. Ричър се извърна отново и нанесе слаб удар в бъбрека му, от който нямаше почти никакъв ефект. Противникът му смени посоката си и отново атакува яростно, като размахваше ръце с надеждата да сграбчи Ричър. За когото бе най-добре да стои далече от хватката му. Ричър отстъпи крачка назад, но борецът продължи да напада. Ричър издебна момента и стовари десен прав в лицето му. Все едно удари стената на гумена стая, от онези, в които държаха най-буйните луди. След което отскочи назад и се наведе, за да избегне замаха на мечешката лапа, и атакува отново, този път със силен десен удар в гърба на младежа, преди да отскочи извън обсега му.

Борецът задиша тежко. Бе изминал едва няколко крачки, а вече бе получил два силни удара, може би дори два и половина. Скоро щеше да започне да се изморява. Ричър отстъпи назад. Земята под краката му беше неравна. Вляво от него бе паднала ябълка, която блестеше като скъпоценен камък върху изгорената от слънцето трева.

Двамата оцелели от предишната вечер пристъпиха напред, надушили миризмата на кръв.

Ястребът продължаваше да кръжи високо в небето.

Двамата оцелели застанаха от двете страни на бореца, но на крачка пред него. Флангова подкрепа. Или се готвеха да преследват Ричър. Може би очакваха от него да побегне.

Борецът отново зае бойната си стойка. Ричър зачака. Противникът му атакува. По същия начин, както и преди. Приведен напред, с леко присвити здрави крака и издаден корем, който възнамеряваше да използва като таран. И с рязко ускорение. Ричър отскочи наляво, но единият му крак закачи някаква неравност и борецът връхлетя върху него с рамо. Ричър имаше чувството, че е прегазен от камион, при това два пъти — първия път в резултат на удара с рамо, а втория, когато тялото му се стовари тежко върху земята. Докосна я първо с дясното си рамо, после с главата си, а накрая и с гърба си. Имаше чувството, че крайниците му политат неконтролируемо във всички посоки.

Борецът беше много пъргав и атакува без забавяне. Ричър се претърколи настрани, но не достатъчно бързо. Противникът му го изрита в гърба, което го накара да се претърколи още по-бързо. Ричър рядко се оказваше в подобно положение. Но все пак имаше известен опит. Първото му правило гласеше: изправи се колкото се може по-бързо! Същото гласеше и второто му правило. Както и третото. Да остане проснат на земята беше равносилно да стъпи с единия крак в гроба. Затова изчака да се озове с лице към земята, след което подскочи нагоре като фитнес маниак, който се хвали с отличната си форма след петдесет лицеви опори. Сега вече и Ричър дишаше тежко. И се ядосваше все повече и повече. Не се съмняваше, че правилата на борбата изключват ритниците. Това променяше всичко.

Добре тогава, каза си Ричър.

Борецът отново зае бойната си стойка. И Ричър видя това, което трябваше да забележи далеч по-рано. Ако играта се бе променила малко по-бързо.

Той зачака.

Борецът атакува. Приведен напред, с леко присвити силни крака. Ричър пристъпи напред и го изрита в коляното със същата сила, с която бе стоварил ритника си в слабините. Описа същия перфектен полукръг и нанесе същия перфектен удар. Плюс обстоятелството, че противникът му връхлиташе върху него. И така включи в уравнението собствената си инерция. Ако беше изритал футболна топка, тя щеше да прелети дължината на два стадиона. Резултатът беше впечатляващ. Коляното на всеки едър мъж е негова ахилесова пета. Коляното си е коляно. Най-обикновена става. Която не става по-голяма или по-здрава само защото някой е решил да посвети цял семестър в колежа на вдигането на тежести. Напротив, коляното бива подложено на все по-голям и по-голям натиск.