Ли Чайлд - Минало време

Робърт кликна с мишката и въведе няколко команди, за да нагласи камерите така, че да показват всичките им клиенти. Образите им се появиха по екраните от различни ъгли, като дори се припокриваха в нескопосан опит да създадат виртуална реалност. Видяха как мъжът от Уолстрийт паркира пикапа си до повредената хонда. Видяха го да отива до съседната стая и да наднича през прозореца й. Нищо повече. Върна се обратно. Наистина приличаше на финансист. Хубава прическа, добра физическа форма благодарение на заниманията във фитнеса, слънчев загар от солариум, уикенди в Хамптънс… Беше добре облечен, макар че не би трябвало да го прави. Би трябвало да подбере по-невзрачни дрехи, които да съответстват на евтиния му пикап. Гардеробът му не бе успял да се справи с тази метаморфоза. Багажът му се състоеше от два куфара и мек найлонов сак, всичките прашни от престоя в откритата каросерия.

И накрая, на предната дясна седалка стоеше найлонова торбичка с логото на деликатесен магазин в Ню Йорк, пълна или с картофи, или с навити на руло банкноти.

Междувременно четиримата, пристигнали преди него, се бяха събрали заедно. Образите им се появиха на мониторите. Погледите им сновяха от един на друг. Четиримата пристъпваха от крак на крак, като демонстрираха нетърпение да обсъдят ситуацията, но и желание някой друг да заговори пръв. Своеобразно мъжко братство. Създаването му понякога беше бавен процес. Робърт увеличи звука. Навсякъде из мотела бяха монтирани скрити микрофони. Сателитната чиния всъщност бе параболичен микрофон, чувствителен като ухо на прилеп и насочен право срещу пътеката под прозореца на стая № 10. Пред която клиентите обичаха да се събират. Колегите на Марк го намираха за излишен, но той бе настоял за монтирането му. Важно е да знаем мнението на клиентите, бе заявил той. И то е искрено само когато не подозират, че някой чува какво си говорят.

Робърт и колегите му слушаха внимателно. Гласовете звучаха неестествено, леко изкривени от микрофона и тонколоните. Гостите се поздравиха сдържано, както и преди, разказаха си същите истории, свързани с пътуването до тук и с навременното и анонимно пристигане, и обсъдиха здравословното и физическото състояние на Пати и Шорти, както и външния им вид.

След това отзивите добиха леко негативен привкус. Марк извърна поглед разочарован. Групичката на екраните се раздели на два противоположни лагера. Разликата между тях бе само една. Клиенти номер едно, две и три бяха видели Пати и Шорти през прозореца. От плът и кръв. В стаята им. Веднага след вдигането на щората. Клиенти номер четири и пет не ги бяха видели. Когато те пристигнаха, Пати и Шорти вече се бяха скрили в банята. Която нямаше прозорец, по дяволите. Затова бяха оплакванията. Всички трябвало да бъдат поставени при равни условия, нали това е свободна страна, не трябвало да има привилегировани и прочие, и прочие, защо организаторите не изчакали всички да се съберат и да вдигнат проклетата щора на нещо като импровизирана церемония? Да направят от това някакво по-специално събитие. На което всички да присъстват. Или поне да бяха сложили прозорец на проклетата баня! Едното или другото.

В задната стаичка Марк каза на останалите:

— Не виждам как бихме могли да сложим прозорец в банята. Не може да е от обикновено стъкло. Прекалено откачено е. А нищо друго не би свършило работа.

— Можехме да използваме непрозрачна плоскост отвън — обади се Стивън. — Специално изработена за случая. Така че отвътре всичко да изглежда нормално. След което да я махнем, когато всички са готови.

— Не е това проблемът — възрази Робърт. — Издънихме се с щората. Това е. Човекът е прав. Трябваше да я оставим спусната, докато всички се съберат.

— Пати помоли за слънчева светлина — настоя Марк.

— Ние, какво, да не сме социални работници?

— Настроението й може да се окаже ключово за успеха ни.

— И в какво настроение е тя сега?

— Успокои се — отвърна Марк. — Мисли креативно. Стореното — сторено. Направихме го в момент, в който половината ги видяха, а другата половина — не. Можем да го представим като награда за точността. Нещо като бонус. Или като маркетинг.

— Точността означава да пристигнеш навреме, а не да подраниш. Трябва да се отнасяме еднакво към всички.

— Прекалено късно е.

— Никога не е късно да поправиш една грешка.

— Как?

— Ще се свържеш по микрофона с Пати и Шорти и ще им напомниш предупреждението, което им отправи по-рано. Когато им каза, че не осъзнават в какво са се забъркали, затова, за тяхно спокойствие, сме взели едностранно решение отново да спуснем щората. И ще го направим веднага, на момента. Те ще го чуят. И ще излязат от банята. А междувременно ще поднесем извиненията си на гости номер четири и пет. Ще ги уверим, че по-късно ще организираме специална церемония. Когато всички се съберем. И започне да се стъмва. Тогава ще вдигнем изненадващо щората и ще включим осветлението. Обзалагам се, че ще ги спипаме в леглото. Ще приличат на манекените по витрината на „Сакс Пето Авеню“ по Коледа. Когато хората идват отдалече…