Ли Чайлд - Минало време

— Добре.

— Има един момент… Разговарях със сервитьорката. Тя ме попита дали съм полицай. Отвърнах й, че съм бил някога, но в армията. Хлапакът може да го е запомнил. Важно е за описанието. Прави го по-конкретно. И описва не само външния вид, но и личните качества. А това е от значение за младежа. Защото не иска да се изложи. Иска да каже: вярно, изгубих боя, но се изправих пред професионален убиец, обучен в специалните части. Нещо Като извинение. Или като почетен знак. Затова мисля, че младежът е казал: едър тип с рошава коса, който е служил в армията. Това видяха онези тримата в библиотеката. Описанието, което имаха, се е състояло от три пункта: ръст, коса, армия. С това разполагат. С описание, което не е особено прецизно.

— Какво значение има това? — попита Еймъс.

— Мисля, че и Картър Карингтън отговаря на това описание.

Еймъс замълча.

— И то е достатъчно близко до моето, за да се получи объркване — продължи Ричър. — Картър определено е над средния ръст. Притежава внушителна физика. И доста непокорна коса. От друга страна, несъмнено прилича на човек, който е служил в армията. Аз самият реших така. Оказа се, че греша, но бях готов да се закълна, че е служил. Дори започнах да гадая къде е преминал началната подготовка.

— Смяташ, че трябва да го предупредим, така ли?

— Мисля, че трябва да изпратите една патрулка пред дома му.

— Сериозно?

— Задачата ми се струва подходяща за полицай Дейвисън. Изглежда ми способен младеж. Не бих искал да се случи нещо с Картър. Защото ще тежи на моята съвест. Струва ми се свестен. Освен това си има нова приятелка.

— Охраната му е свързана с голям разход на ресурси.

— Той е напълно невинен. Освен това редовно заема страната на полицейското управление пред градските власти.

— Убедена съм, че ще откаже, ръководен от принципни съображения. Не заради друго. Ще възрази, че не може да приеме специално отношение. Общественото мнение не би го приело добре. В края на краищата заплахата е насочена срещу съвсем друг човек, който може да има, но може и да няма известна физическа прилика с него. Ще се притесни да не го възприемат като страхлив, суетен и дори корумпиран. Никога не би се съгласил.

— В такъв случай му кажи да напусне града.

— Не мога да му заповядвам.

— Но на мен ми заповядваш.

— В твоя случай е различно.

— Кажи му, че в историята има нещо гнило.

— Какво означава това?

Ричър замълча, за да изчака един преминаващ камион. Авариен камион, който пътуваше на север. Беше огромен. От онези, които спокойно могат да теглят цял тир по магистралата. Движеше се бавно и шумно на ниска предавка. Ричър се сети, че го е виждал и преди. Беше яркочервен и безупречно чист. Целият нашарен със златисти ивици. Субаруто се олюля от въздушната струя, образувала се при преминаването му. След което камионът се стопи в далечината с гърлено ръмжене.

Ричър поднесе телефона до ухото си.

— Карингтън ще ме разбере — каза той. — Той знае какво означава това. Кажи му да види възможност там, където другите виждат криза. Нека замине на кратка ваканция. На някое романтично място. Цените падат след Деня на труда.

— Той има работа — възрази Еймъс. — Може да е зает.

— Кажи му, че винаги ще го послушам, когато става въпрос за методологията на преброяването, но той трябва да ме послуша, когато става въпрос за методологията на оцеляването.

— Всичко изглеждаше наред, докато не се обади — каза Еймъс. — Вярно, знаехме, че в града има още един от лошите, но това не ни притесняваше, защото нямаше мишена. А сега ти ми казваш, че той все пак има мишена… или нещо подобно.

— Обади ми се, ако имаш нужда от мен — отвърна Ричър. — Можеш да ме откриеш на този номер още час или два. С удоволствие ще се върна в града и ще ти помогна. Поздрави Шоу от мое име, ако решиш, и му предай предложението ми.

— Не се връщай в града — каза Еймъс. — При никакви обстоятелства.

— Никога?

— Във всеки случай, не се връщай скоро.

Ричър затвори.

Отдавна бе минало време за обяд и Бърк заяви, че е гладен. Искаше да си вземат нещо за хапване. Ричър предложи да почерпи в знак на благодарност, че Бърк го развежда с колата си. Затова се насочиха на изток, към езерото, където Бърк знаеше магазинче за стръв, в което имаше и безалкохолни и сандвичи. Свърнаха по шосе, което водеше право към водата. Пътуването мина гладко и в края на шосето се появи магазинчето, което се оказа точно такова, каквото го бе описал Бърк. Дървена барака с фризер отпред и няколко хладилни витрини вътре, които бръмчаха тихо. Някои от тях бяха пълни с неща, които хората ядат, а други — с неща, които рибите ядат. Имаше и голям кулинарен щанд, който предлагаше меню, съставено от салата с пиле, сандвич с риба тон или хотдог плюс пакетче чипс и бутилка минерална вода за три долара. Газираните безалкохолни напитки бяха безплатни.