Ли Чайлд - Минало време

Сак от мека кожа. Може би не от най-високо качество. И определено без монограм. Напълно анонимен. Следователно за еднократна употреба. Стивън предположи, че има два начина за извършване на плащането. Някои предпочитаха да вадят една дебела пачка след друга и да ги връчват на получателя. Други предпочитаха да оставят цялата чанта. Да я тръснат на масата, тя да тупне глухо и да вдигне прах. А те да обърнат гръб и да си тръгнат. Без да произнесат и една дума. Без да погледнат назад. Затова саковете им не бяха от най-хубавите.

Мъжът пристигна с още два сака, с далеч по-добро качество, и два куфара. Стивън му помогна да ги свали от самолета. Мъжът настоя сам да пренесе големите куфари. Беше висок, широкоплещест и мускулест, шейсетинагодишен, с бяла като сняг коса и червено като тухла лице. Беше облякъл джинси и стари охлузени ботуши. Вероятно е от Дивия запад, предположи Стивън. Монтана, Уайоминг, Колорадо. Определено. А не от Хюстън, Москва или Лондон.

Натовариха всичко в мерцедеса и Стивън потегли на юг по шосе, което се виеше предимно сред дърветата. Двамата не размениха нито дума. Трийсет минути по-късно поеха по отбивката, която водеше към мотела. Между двата покрити със скреж стълба, но без табелите. Преминаха през кабела, който беше свързан със звънеца. Преминаха и през тунела от дървета. След три километра и десет минути четвъртият пристигнал вече внасяше багажа си в стаята. После мъжът излезе на дъсчената веранда отпред, стигна до паркинга и огледа малобройната групичка, събрала се там. Мъжете пристъпиха към него, за да го поздравят с „добре дошъл“. Те бяха пристигнали преди него. Ранните пилета, така да се каже.

Бяха трима. Първо всички кимнаха — за да се запознаят. После заговориха. Първоначално за това как са пътували до тук. Напълно неутрална тема. Споделиха някои подробности. Държаха се сдържано, но и, поне донякъде, дружелюбно. Единият сподели, че е дошъл с волво комби. Обърна се и го посочи, паркирано пред стаята му. От думите му останалите можеха да заключат, че е прекарал повече от година в къща в горите. Беше блед, слаб и жилав, с червена карирана риза. Около седемдесетгодишен. Изглеждаше мълчалив, затворен, но точно в този момент потисканата възбуда излизаше на повърхността. Да, определено изглеждаше развълнуван. Ъгълчетата на устата му бяха леко влажни.

Явно е от Мейн, помисли си четвъртият пристигнал. Спомена, че пътувал надолу, а това означаваше на юг. Следователно живее на север. Номерата на колата му бяха от Върмонт, но несъмнено бяха фалшиви. Мейн беше доста по-голям щат. И в него имаше много гори, а в тях — къщи.

Вторият мъж не спомена откъде е дошъл, но се впусна в някаква дълга история за чартърни полети и фалшиви разрешителни. Някои особености на речта му определено издаваха, че е живял продължително време в Южен Тексас. Но без да е тексасец по рождение. Беше петдесетинагодишен. Едър, широкоплещест, с типичната за Тексас провинциална любезност, учтив като търговски пътник. Но и той беше развълнуван. Обзет от същия трепет. От същата възбуда.

Третият бе красив като кинозвезда, но с фигура на професионален спортист. Може би на тенисист. Спокоен и леко отпуснат. Човек, който се е намирал в отлична форма в колежа и не я е изгубил през следващите двайсет години. Изглеждаше самоуверен. Сякаш мястото му бе тук. Или сякаш бе свикнал с възхищението на околните. Заяви, че е пристигнал с кола, която не съществува, а последната част от маршрута си изминал с микробус. Дори го посочи. Микробус с реклама на фирма за почистване на персийски килими. Роден е в западната част на Ню Йорк или Пенсилвания, помисли си четвъртият, ако се съди по говора и маниерите. А също и по маршрута и разстоянията, които е изминал с автомобил.

— Видяхте ли ги вече? — попита четвъртият.

— Щората им е вдигната — отвърна вторият. — Но в момента се крият в банята.

— Как изглеждат?

— Чудесно.

— А по-конкретно?

— Мисля, че ще бъде доста интересно.

Мъжът от Мейн пое нещата в свои ръце и обяви:

— И двамата са на около двайсет и пет. Силни и здрави. Изглежда, имат силна емоционална връзка. Изгледахме част от записите. Тя му се дразни от време на време. Тя е по-съобразителна, но в крайна сметка той успява да компенсира изоставането. Решават проблемите заедно.

Вторият потвърди:

— Тя е мозъкът в тяхната връзка, това е безспорно.

— А как изглеждат?

— Нормално — отвърна кинозвездата. — Не са грозни. И двамата са здрави и мускулести. Той е фермер, отглежда картофи, а тя работи в дъскорезница. Канадци са, което означава, че са се радвали на добро здравеопазване. Тя определено е здрава и силна. Той… не толкова. Неслучайно се казва Шорти. Доста е набит. Но и двамата са с отлично качество. Останах много доволен, когато ги видях.