Ли Чайлд - Минало време

Посегна към третата тетрадка. Отвори я наслуки, запрелиства страниците и минута по-късно попадна на заседанието, на което баща му бе избран за секретар на клуба. Ето го. Стан Ричър, nem con . Което беше украшение от латинското nemine contradicente и означаваше, че никой не е възразил. С други думи, никой не бе пожелал поста. Лесно можеше да се разбере защо. Стан постепенно бе овладял ситуацията. Заседанията започнаха да протичат по-бързо. Разговорите бяха посветени предимно на наблюдения на птици, а не на ремонти на бинокли. Почеркът оставаше все така красив и спретнат. Но не принадлежеше на Стан. Не беше дори ранна, младежка версия на неговия. Явно бе възложил другиму това задължение. Съдържанието обаче носеше неговия отпечатък. Секретарят незабавно постанови, че темата е неподходяща за обсъждане… Секретарят определи ограничение от две минути за изказвания по въпроса. .. С други думи, затваряйте си устата и действайте по-експедитивно. Така действаше той и по-късно в живота. Това беше причината в морската пехота да има капитани.

Ричър продължи да прелиства страниците. Следваха заседание след заседание. И още един доклад за наблюдение на птици. Допълнен с карти, рисунки и диаграми, направени с цветни моливи. Грижливо изписаното заглавие гласеше: „Историческо наблюдение над Райънтаун, Ню Хампшър“. Материалът бе подписан от С. Ричър и У. Ричър.

Момчетата, които обичали да наблюдават птици. И двамата с фамилията Ричър. Братовчеди най-вероятно. Както бе казал и старият господин Мортимър. Всички имали братовчеди и всички ту излизали, ту влизали. Нищо чудно бащите им да са били братя. И да са живели наблизо. А може да са били и втори братовчеди, а после единият да е заминал някъде… Стан и… кой? Уилям, Уолтър, Уорън, Уесли, Уинстън… или Уинтроп, Уилбър, Уейлън?

Птицата се оказа от семейство Ястребови. Северен мишелов. Всички я смятали за изчезнала по тези места, но тя се върнала. И в това не можеше да има никакво съмнение. Тя имаше твърде характерен вид и трудно можеше да бъде сбъркана. Въпросът бе защо се е върнала.

Отговорът според С. и У. Ричър бяха гризачите. Селища като Райънтаун привличали като магнит плъхове и мишки. Хората обаче ги тровели, а това означавало, че мишеловите били принудени да гладуват или да умрат от консумацията на отровно месо. В резултат на това малкото оцелели птици отлитали по други места и не се връщали.

В случая обаче мишеловът се върнал след години, защото в хода на войната държавата се намесила директно в производството не само на всички суровини, включително стомана, каучук, алуминий, бензин, но и на куп други неща. Включително отровата срещу мишки. Неизвестно поради каква причина, но армията се нуждаела от отрова срещу мишки. Затова цивилните били лишени от достъп до нея. Както и от много други неща. В крайна сметка плъховете и мишките в Райънтаун станали не само по-многобройни от обикновено, но и по-добре охранени. Мишеловите долетели от онова неизвестно място, където изчакали да отмине химическата буря, и се заловили за работа.

У. Ричър бе пропуснал следващата среща. Както и предишната. Ричър прелисти страниците първо напред, после назад, но така и не срещна името му. Нито веднъж. Нито в някоя комисия, нито сред редовите членове, нито като участник в някое мероприятие, организирано от клуба. Следователно братовчедът У. не бе членувал в клуба.

Ричър затвори тетрадката. Жената зад бюрото го попита:

— Открихте ли това, което търсехте?

— Северен мишелов — отвърна Ричър. — В Райънтаун, Ню Хампшър.

— Наистина ли?

Изглеждаше искрено учудена.

— Прекратили са използването на отрова за мишки — обясни той. — Плячката била в изобилие. Мисля, че е напълно възможно. Теорията звучи логично.

— Нямах това предвид. Учудих се, защото преди година някой потърси абсолютно същите документи. Добре си спомням историята. Беше за две момчета, нали? Случило се е доста отдавна. Видели са мишелов и са написали обяснение за появата му. Месец след това историята била препечатана в някакво списание.

Жената затрака по клавиатурата.

— Всъщност било е преди повече от година. Орнитолог от университета. Видял статията в онова списание, но тъй като била препечатана от ръкопис, пожелал да види оригинала. За да се увери в точността на описанието. Поговорихме малко. Спомена, че познавал един от участниците в наблюдението.

— Едно от момчетата?

— Мисля, че е роднина и на двете.

— На колко години беше?