Ли Чайлд - Минало време

В крайна сметка любопитството му надделя. И той не издържа.

— Какви са те? — попита новодошлият.

— Идеални — отвърна Питър.

Утрото настъпи ведро и ясно. В стаята надзърна патрулиращ полицай, за да вземе поръчки за закуска. Заведението се намираше на две преки от управлението. Ричър се спря на сандвич с пържено яйце. Десет минути по-късно храната му пристигна, все още гореща в мазното алуминиево фолио, в което бе увита. Имаше отличен вкус. Е, може би малко гумен. Но сандвичът определено беше хранителен. Протеини, въглехидрати, мазнини. Всички хранителни групи. Ричър си наля още кафе от каната в стаята на дежурните полицаи. Там нямаше никой. Дневната смяна започваше след час.

От тонколонките, монтирани на нечие бюро, се разнасяха гласът на диспечера и разговорите му с полицейските патрули. Ричър се приближи и се заслуша. Не обърна внимание на пращенето от статичното електричество, както и на позивните, кодовите думи и адресите, тъй като не му говореха нищо. Но улови същината. Диспечерът разговаряше с два отделни полицейски патрула. Единият се движеше непосредствено зад крайслера, а другият ги следеше от разстояние една пряка. Ричър предположи, че обичайната нощна смяна в Лакония се изчерпва с един-единствен патрулиращ автомобил. В момента полицаите полагаха извънреден труд.

Глас, който спокойно би могъл да принадлежи на Дейвисън, съобщи:

— Нареди се с колата на опашка пред едно автокафене.

— Добре — отвърна диспечерът. — Това означава, че рано или късно ще му се наложи да използва тоалетна. Тогава ще получиш възможност да го огледаш.

Не е необходимо, помисли си Ричър. Шофьорът на крайслера ще се окаже висок метър и осемдесет, почти толкова широк, с черно кашмирено палто, розова риза, черна коса, зализана назад с брилянтин, тъмни очила и дебела златна верижка на врата. Ще е облечен така, че да привлича вниманието.

Включи се друг глас:

— Камерите на детелината на магистралата показват микробус с масачузетска регистрация, който пътува към нас. Тъмносин товарен микробус. С реклама на компания за почистване на персийски килими от Бостън. Ако не отбие някъде, след десет минути ще бъде при нас.

— Вторият играч — каза диспечерът. — Сега ще настане голяма суматоха.

Отново се разнесе пращене. Ричър бе виждал персийски килими. Предимно в стари къщи, богаташки къщи или стари богаташки къщи. Знаеше, че са много скъпи. Знаеше, че към тях се отнасят като към ценност, която се предава от поколение на поколение. Следователно почистването им бе деликатна работа. Специалистите в тази област бяха малко и пътуваха надалече. Напълно възможно бе в Лакония да живее клиент, който да изпраща персийските си килими в Бостън за качествено почистване. Това включваше вземането им, деликатното им почистване на съответната цена и връщането им по домовете.

Звучеше логично.

С едно изключение.

Ричър напълни чашата си с кафе и се върна в кабинета на Еймъс. Завари я на бюрото, с ръка върху телефона, сякаш току-що бе затворила слушалката или пък се канеше да се обади на някого, но не можеше да си спомни на кого.

— Чух радиото в дежурната стая — каза Ричър.

Тя кимна.

— Уведомиха ме — отвърна Еймъс. — Мъжът с крайслера е спрял пред едно кафене.

— А откъм магистралата приближава син микробус.

— И за това също.

— Какво мислиш?

— Най-обикновен микробус — отвърна тя. — Мога да се сетя за сто причини да не ми изглежда подозрителен.

— Деветдесет и девет — поправи я Ричър.

— Какво не е наред?

— Колко персийски килима си виждала?

— Не много.

— Къде?

— В дома на една възрастна дама, която посещавахме като малки. Трябваше да я наричаме „лельо“. И не ни позволяваха да пипаме нищо.

— Именно. Възрастна дама. Богата старица, суетна и придирчива. И несъмнено много подредена и организирана. Вероятно поръчва да лъснат махагоновите й мебели всеки път, когато изпрати килимите си за чистене. Което се случва непосредствено след смъртта на поредния й лабрадор. По същото време извиква някой да измие и порцелановите сервизи на баба й. Какъв е най-ранният час, в който една възрастна аристократка от Ню Хампшър би посрещнала чистачи или майстори в дома си?

Еймъс замълча.

— Микробусът пристига прекалено рано — продължи Ричър. — Това е подозрително. Появява се веднага след изгрев-слънце. Моментът е неподходящ за посещение в дома на клиент.

— Искаш ли да го спрем за проверка?