Ли Чайлд - Минало време

— Аз също — отвърна Еймъс. — Освен това си излязъл, за да вечеряш.

— Откъде разбра? — учуди се Ричър.

— Познай!

От кръвта на улицата, помисли си той. От онези типове от ябълковата градина. Сигурно е това.

Но на глас отвърна:

— Нямам представа.

— Картър Карингтън ни каза — заяви Еймъс. — Изминал си осем преки, за да стигнеш до бистрото, в което е вечерял той. И още осем, за да се върнеш обратно. Това не се покрива с представата ми да си стоиш в стаята и да не се излагаш на опасност, както те предупредих.

— В онзи момент прецених, че едва ли ще има проблем.

— Трябваше да ми позвъниш. Дадох ти визитка. Щях да донеса пица в стаята ти.

— Защо сте разпитвали Карингтън за мен?

— Не сме. Потърсихме го за правна консултация. В хода на разговора разбрахме, че сте се видели случайно по време на вечеря.

— Каква правна консултация?

— Можем ли да задържим някого, преди да е нарушил закона.

— И какво ви отговори?

— Че в наши дни можем да задържим почти всекиго.

— Може никой да не дойде — предположи Ричър. — Онова хлапе е било ужасен гадняр.

— Никакъв шанс.

— Добре, може да не им е приоритет. Може да са решили да си вземат дрехите от химическото чистене. Аз ще съм напуснал града в девет и половина. Няма да ме заварят.

— Искрено се надявам това да се окаже самата истина.

— Да се надяваме поне част от това да се окаже истина.

— Получихме новини — продължи Еймъс. — Леко окуражителни за нас. Но не и за теб.

— За какво става въпрос?

— Последната информация, с която разполагаме, гласи, че рискът от прегазване с автомобил е намалял. Смятаме, че е малко вероятно да се случи. Шефът разговаря по телефона с колегите от Бостън. Според тях онези типове няма да действат на наша територия. Вероятно ще се опитат да те подмамят да се качиш в колата им, за да те откарат в Бостън, където да те хвърлят от някоя висока сграда. Така процедират. Нещо като тяхна запазена марка. Не искам да се случи и с теб.

— Тревожиш ли се за мен?

— Чисто професионална загриженост.

— Няма да се кача в колата на непознат — увери я Ричър. — Мисля, че мога да ти го гарантирам.

Еймъс не отговори.

Вратата на кабинета й се открехна, един полицай надникна в процепа и каза:

— Получихме доклад по радиостанцията. Автомобил с масачузетски номера приближава от югозапад. Черен крайслер, модел триста, седан, който според колегите от Масачузетс е регистриран на името на транспортна фирма, базирана на летище „Логан“, Бостън.

— Какви са демографските характеристики на крайслер триста?

— Моделът е предпочитан от компании за даване на автомобили под наем, но също и от гангстери.

— Къде се намира в момента?

— Южно от центъра. Следван от наш патрул.

— Нашият човек в състояние ли е да огледа салона?

— Прозорците са затъмнени.

— Достатъчно тъмни ли са, за да спрем колата за проверка?

— Ще направим каквото ни наредите.

— Рано е още — отвърна Еймъс. — Продължете да го следвате. Без да се криете. Нека разбере, че сме го взели на мушка.

Главата изчезна и вратата се затвори.

— И така — каза Еймъс, — това е положението.

— Не мисля — отвърна Ричър. — Не е нашият човек.

— Колко още улики ти трябват?

— Точно това имам предвид — обясни Ричър. — Голям черен седан с тъмни прозорци. Лъскав автомобил, който веднага привлича вниманието. И лесно може да бъде проследен до Бостън. Собственост на транспортна компания със седалище на голямо международно летище. Със същия успех може да си окачи неонова реклама. Колата е просто примамка. И те искат да я налапате. Да тръгнете след нея. Ще обикаля из града цял ден и ще се движи точно с четирийсет и девет километра в час при разрешени петдесет. Ще дава мигач на всеки завой. Обзалагам се, че и стоповете работят както трябва. А междувременно другият играч ще пристигне с микробус на електротехник. Или на водопроводчик. Или на цветарски магазин. Нещо от сорта. Не бива да изключваме вероятността противникът да притежава здрав разум. Другият ще се промъкне незабелязано в града. Надявам се да го направи след девет и половина сутринта. Което ми се струва напълно логично. Защото дотогава ще сте следили черния седан вече повече от шест часа. Ще започнете да се уморявате. Той го знае. И ще чака. А аз ще съм си заминал.

— Много неща зависят от това дали вчерашният ти приятел ще се появи отново.

— Предполагам, че си права.

— А той ще се появи ли?

— Не бих се учудил каквото и да реши. Той си е такъв.