Ли Чайлд - Минало време

Колата зави надясно. Намираше се на две преки зад Ричър.

Той продължи да върви. Оставаха му две преки. Което представляваше проблем в четири отношения. Къде щеше да се намира той, когато колата минеше покрай къщата? Къде щеше да се намира колата, когато той стигнеше входната врата? На практика това беше един и същ въпрос. Време, разстояние, посока. Като при стрелба по движеща се мишена. Къде ще се намира тичащият човек, когато куршумът достигне края на своята траектория?

Ричър спря. Щеше да се озове пред входа във възможно най-неподходящия момент. По-добре беше да изчака. И да стигне там, след като шофьорът отмине, а не малко преди това.

Въпрос на здрав разум.

Ричър отиде до ъгъла и зачака. Улицата изглеждаше пуста. Цареше мрак. Което беше добре. Но колата се приближи с още една пряка. Прекалено рано в сравнение с досегашния модел на поведение на шофьора. Абсолютно непредсказуем ход.

Колата се появи от пряката вляво от Ричър с включени фарове, които покриваха и двата тротоара едновременно. Ричър бе осветен като кинозвезда от прожектори. Шофьорът спря на четири-пет метра от него. С двигател, работещ на празни обороти и ослепяващи фарове. Отвори вратата. Ричър възнамеряваше да се наведе и да се върне вдясно. След което да тръгне напред. Към светлината. Така беше най-безопасно. Човекът зад волана вероятно беше десняк. Неочакваният ход на Ричър щеше да го изненада и пистолетът му щеше да подскочи нагоре и встрани от мишената, а не надолу и към нея.

Ако държеше пистолет.

Нечий глас зад светлината изрече:

— Полицейско управление на Лакония. — А после: — Вдигнете ръце.

— Не мога да ви видя — отвърна Ричър. — Моля, угасете фаровете.

Това беше своеобразна проверка. Истинското ченге би могло да угаси фаровете, докато фалшивото никога не би го направило. Ричър не се бе отказал от идеята си да пристъпи вдясно и да тръгне напред. Трябваше му само да стигне до отворената шофьорска врата и да я блъсне рязко. Тя щеше да удари мъжа и тогава боят щеше да бъде при равни условия.

Светлините угаснаха.

Ричър примигна два-три пъти. Жълтеникавата светлина от уличните лампи се върна, засияла по-меко в мъглата и по-рязко там, където улиците бяха влажни.

Колата се оказа черно-бял патрулен автомобил на местното полицейско управление, чисто нов, с арматурно табло, грейнало в оранжево. Мъжът зад вратата носеше полицейска униформа. Табелката над левия джоб на ризата му го идентифицираше като Дейвисън. Видимата му възраст бе около двайсет и пет. Може би малко по-слабичък, отколкото би му се искало. Но несъмнено умен, бдителен и решителен. Униформата му бе безупречно изгладена. Косата му бе сресана. Коланът с кобура, белезниците и всичко останало бяха в идеален вид. Полицаят беше отлично подготвен за своята смяна. Поне веднъж скучният нощен патрул се бе оказал интересен.

— Вдигнете ръце — повтори полицаят.

— Не е необходимо — отвърна Ричър.

— Тогава се обърнете, за да ви сложа белезници.

— И това не е необходимо.

— Правя го за вашата безопасност, както и за моята — обясни Дейвисън.

Този израз сигурно го е научил по време на упражнение за ролеви игри, помисли си Ричър.

Проведено вероятно от психолог. Вероятно поставената задача е изисквала от участниците да измислят реплика, която да потисне по-нататъшната съпротива, като блокира определени дялове от мозъка, хвърлени в смут от подобно абсурдно предложение. Как е възможно оковаването в белезници да се отрази добре на нечия безопасност?

На глас обаче Ричър каза:

— Не виждам основателна причина за извършването на арест.

— Не е необходима — отвърна Дейвисън.

— Да не би някой да е отменил Конституцията, без да съм разбрал?

— Вие сте лице от оперативен интерес за полицейското управление. По време на инструктажа преди началото на смяната получихме ваше описание и фоторобот. Не би трябвало да се намирате на обществено място.

— Кой проведе инструктажа?

— Полицай Еймъс.

— Какво друго каза тя?

— Да докладваме незабавно, ако забележим кола с номера от Масачузетс.

— Забелязахте ли такава?

— Не още.

— Явно се отнася сериозно към въпроса.

— Би трябвало. Ще ни разпънат на кръст, ако допуснем да се случи нещо лошо.

— В момента се прибирам да поспя.

— Не, ще трябва да дойдете с мен.

— Арестуван ли съм?

— Бренда Еймъс ни информира, че сте бивш служител на Военната полиция. Ще се радваме да ви предложим нашето гостоприемство.