Ли Чайлд - Минало време

А това само подсили драматичния ефект.

Защото хлапето рухна на земята.

На петдесетина метра от тях Елизабет Касъл и Картър Карингтън излязоха от бистрото. Той каза нещо и тя се засмя. Смехът й отекна звънко по тихата улица. Младежите от пикапа се извърнаха, за да погледнат. Но не и приятелят им на земята. Той изобщо не помръдна.

На петдесетина метра от тях Карингтън хвана за ръка Елизабет Касъл и двамата тръгнаха заедно. Право към Ричър. Приближаваха се с всяка крачка. Двамата бяха добре осветени от фаровете на спрелия пикап.

Както и самият Ричър. Той изчака секунда, след което се обърна към мъжа от ябълковата градина с думите:

— Сега имаш избор. Приближава юристът на кметството. А той е надежден свидетел, ако не друго. Аз съм готов да остана и да довърша започнатото. А ти?

Мъжът от ябълковата градина погледна нагоре по улицата. Към приближаващата се двойка. Ярко осветена от фаровете на колата му. Разделяха ги четирийсет метра. Токчетата на Елизабет Касъл тракаха все по-отчетливо. Тя се засмя отново.

Мъжът от ябълковата градина не каза нищо. Ричър кимна.

— Разбирам — каза той. — Не искаш да оставиш нещата така. Защото се имаш за голяма работа. Това ми е ясно. Затова ще те улесня. Ще направя така, че да се срещнем отново. Утре и вдругиден. Много скоро. Ще се върна в Райънтаун. Сигурен съм, че ще ми се прииска да се върна там. Затова се оглеждай за мен.

Ричър продължи напред. Не погледна назад. Не чу нито звук в продължение на секунда-две, след което долови приглушени команди и тежки стъпки, последвани от двигателя на пикапа. Дочу още пухтене и сумтене, когато младежите повдигнаха своя приятел от земята и го настаниха на задната седалка. После затръшнаха вратите на пикапа. Ричър сви в една странична пряка и когато не чу нито звук повече, продължи към къщата за гости. Където прекара остатъка от нощта. Изгледа гостуването на „Ред Сокс“ — мач, който нямаше никакво значение, — а после и късните новини, след което си легна и заспа непробудно.

До три часа и една минута сутринта.

В три часа и една минута сутринта Пати бе все още будна; не беше мигнала цялата нощ. През по-голямата част от времето Шорти й бе правил компания, но накрая не бе издържал и бе затворил очи. Ще подремна само за пет минутки, бе обещал той, а спеше непробудно вече цял час. И дори похъркваше. Бяха изяли четири от шестте пакета храна. Бяха изпили четири от шестте бутилки вода. Бяха им останали само два пакета и две бутилки. За закуска и обяд на следващия ден. А после какво? Пати нямаше представа. Затова беше будна в три часа и една минута сутринта. Не беше мигнала цялата нощ. Нищо не разбираше.

Разполагаха с комфортна и уютна стая с електричество и топла вода. С душ и тоалетна. С хавлиени кърпи, сапуни, хартиени кърпички. Никой не ги бе обидил, подиграл, заплашил, нападнал, докоснал по какъвто и да било неподобаващ начин. С изключение на това, че бяха затворени против волята си. Защо? Поради каква причина? С каква цел? Коя беше тя и кой беше Шорти, ако трябваше да се погледне по-мащабно на ситуацията? Каква полза би имал някой от тях?

Тя се замисли сериозно върху този въпрос. Отвличане за откуп звучеше абсурдно. Пати и Шорти не знаеха никакви промишлени тайни. Не разполагаха със специализирани познания. Жителите на най-северните части на Америка отглеждаха картофи и сечаха дървета вече стотици години. Може би дори хиляди. И двата процеса бяха кристално прости и ясни, не криеха никакви тайни.

Защо тогава? И двамата бяха на по двайсет и няколко, физически здрави. В един момент Пати се зачуди дали не става въпрос за търговия с човешки органи. Може би щяха да извадят бъбреците им и да ги продадат на търг по интернет. Или сърцата им, или белите им дробове, или роговиците на очите им. Плюс всичко останало, за което намереха купувач. Включително костния им мозък. Списъкът беше дълъг като телефонен указател. После обаче отхвърли тази възможност. Никой не си беше направил труда да провери кръвната им група. Никой не им беше задавал уж случайни въпроси относно здравето им. Не се бяха порязвали или наранявали случайно. Никой не им бе оказвал първа помощ. И никой не разполагаше с окървавена марля. А човек не може да продаде бъбрек, без да знае кръвната група. Тя е първото нещо, от което се интересуват купувачите.

Пати си отдъхна за миг. Но не за дълго. Продължаваше да не разбира. Коя беше тя и кой беше Шорти? Каква полза би имал някой от тях?