Ли Чайлд - Минало време

— Какъв познат?

— Човек, който преди осем години е решил, че водата е заразена.

— Това така ли е?

— Очевидно не.

— Откъде ще те вземе?

— От мястото, на което ме остави.

— В колко часа?

— В девет и половина. Точно. Свързано е с часовете за посещение.

Еймъс се замисли.

— Добре — каза тя накрая. — Имаш пълното право да разговаряш с този човек. Но ще го направим по моя начин. Няма да излизаш от стаята си, за да не те види някой, а в девет и половина сутринта ще се качиш в онази кола с наведена глава. Ще потеглиш и няма да се връщаш. Това е сделката, която ти предлагам. Или ще те изведем от града още сега.

— Вече съм си платил — отвърна Ричър. — Би било несправедливо да ме изгоните още сега.

— Говоря сериозно — каза Еймъс. — Това не е двубой в Дивия запад. Могат да пострадат невинни хора. Пропуснат ли целта, тоест теб, могат да убият двама случайни минувачи например. Чуй ме внимателно. Няма да позволим престрелки в нашия град. В никакъв случай. Това е Лакония, а не Лос Анджелис. При цялото ми уважение, майоре, длъжен си да приемеш нашата позиция. Много добре знаеш, че излагаш на риск живота на невинни хора.

— Спокойно — отвърна Ричър. — Приемам вашата позиция. Приемам я изцяло. Ще направя каквото искате. Обещавам. Но ще започна от утре. Днес имам право да остана тук.

— Условията ни влизат в сила веднага щом се мръкне — заяви Еймъс. — Не се излагай на опасност. Моля те.

Тя извади визитката си и му я връчи

— Обади ми се, ако имаш нужда.

Пати събу обувките си, защото беше канадка, качи се на леглото и се изправи върху неравната му повърхност. Завъртя се леко и вдигна поглед към лампата.

— Моля ви, вдигнете щората — каза тя. — Направете ми тази услуга. Искам да виждам слънчева светлина. Какво може да се случи? И бездруго никой не идва тук.

После слезе, седна на ръба на леглото и се обу отново. Шорти зяпаше прозореца, сякаш гледаше бейзболен мач по телевизията. Взираше се със същото напрегнато внимание.

Щорите не помръднаха.

Шорти сви рамене.

— Добър опит — прошепна той.

— Предполагам, че го обсъждат — отвърна също толкова тихо Пати.

Двамата зачакаха.

И тогава щорите започнаха да се вдигнат. Моторът забръмча и през прозореца нахлу ярък слънчев лъч. Отначало бе съвсем тесен, но бързо се разшири и изпълни стаята със светлина.

Пати вдигна поглед към тавана.

— Благодаря!

Тя отиде до вратата, за да угаси топлата жълтеникава лампа. Три крачки. По време на първата се почувства добре, защото обичаше дневната светлина. През втората се почувства още по-добре, защото ги бе накарала да направят нещо за нея. Беше установила някаква комуникация. Беше ги накарала да разберат, че и тя е човек. При третата обаче отново се почувства зле, защото осъзна, че им е разкрила начин, по който да я манипулират. Беше им показала какво се страхува да загуби.

Пати опря лакти на перваза и чело на стъклото и впери поглед в гледката, която се разкриваше през прозореца. А тя не се беше променила. Паркингът, колата, тревата, дърветата. Нищо друго.

Марк приключи разговора, който се провеждаше в стаята отзад, и затвори. Погледна екраните. Пати беше щастлива.

Той се обърна към останалите с думите:

— Чуйте ме внимателно. Обади се един от съседите. Собственик на ябълкова градина на трийсетина километра от тук. При него се отбил някакъв тип, който му създал проблеми. Иска да си отваряме очите за него. В случай, че потърси стая при нас. Ще изпрати хора, които да се погрижат за него. Явно е решил да му даде урок.

— Няма да дойде — обади се Питър. — Днес свалихме табелите.

— Фермерът го описа като едър и корав мъжкар. Същото каза и нашият приятел в окръжната администрация. Едър тип на име Ричър, който проучвал семейната си история. Интересувал се от данните за четири различни преброявания. В две от които се споменава адрес в Райънтаун. На теория на това място са живели мои далечни роднини. И то се намира в непосредствена близост до въпросната ябълкова градина. Този Ричър издирва някогашния дом на своето семейство. Обикаля наоколо. Сигурно е някакъв маниак.

— Смяташ ли, че ще дойде тук?

— В нотариалния акт е вписано името на дядо ми. Но това е било след Райънтаун. След като забогатял.

— Не ни трябват проблеми точно сега — каза Робърт. — Имаме по-важна задача. Първият клиент ще пристигне след по-малко от дванайсет часа.

— Той няма да дойде тук — заяви Марк. — Вероятно принадлежи към друг клон от семейството. Никога не съм чувал за него. Предполагам, че ще се ограничи с проследяването на непосредственото си родословие. Няма причина да дойде тук.