Ли Чайлд - Минало време

— Върни се в Лакония. Там е по-безопасно. Повече хора наоколо. Ще те открият по-трудно.

— Може да предпочитам спокойната провинция.

— Има един мотел на трийсетина километра северно от тук. Казват, че е добър. Но може би не е подходящ за теб. Намира се навътре в гората. Разстоянието е прекалено голямо, ако трябва да вървиш пеша. По-добре да се върнеш в Лакония.

Ричър замълча.

— А най-добре да си тръгнеш — продължи старецът. — Ще те откарам донякъде, ако искаш. В знак на благодарност, че ме спаси.

— Вината е моя — отвърна Ричър. — Аз те убедих да дойдеш с мен. Заради мен загази.

— Би трябвало да те откарам донякъде.

— Откарай ме до Лакония — каза Ричър. — А после се обади на онзи старец.

Ричър слезе в центъра на градчето и възрастният мъж с конската опашка потегли. Ричър се огледа, за да се ориентира по-добре. Усмихна се. Намираше точно по средата между двете места, на които двама двайсетинагодишни младежи бяха открити в безсъзнание на тротоара. Между двете събития имаше седемдесет и пет години. Ричър огледа минувачите. Забеляза няколко, които приличаха на пришълци от Бостън. Но не видя нищо необичайно в тях. Бяха предимно двойки. Някои имаха посребрени коси. Вероятно бяха излезли на пазар в търсене на разпродажби и изгодни сделки, които Лакония можеше да им предложи в края на сезона. Нищо подозрително. Засега. Утре, бе казал Шоу. Полицейският шеф. Той би трябвало да знае най-добре.

Ричър тръгна по една странична уличка, където по-рано бе забелязал къща за гости, нито по-добра, нито по-лоша от останалите. Поредната тясна триетажна сграда с избеляла фасада. Нае си стая и се качи да я огледа. Прозорецът гледаше към задния двор. А това го устройваше. Намаляваше ефективния радиус. Нощта можеше да се окаже спокойна. Най-много да чуе някой енот или койот да рови в боклука отзад. Или съседско куче. Нищо по-сериозно или опасно.

Той излезе отново, защото вечерта беше далече. А беше гладен. Не беше обядвал. Обикновено се хранеше точно по времето, когато бе разглеждал онази стара кухненска плочка. Само тя бе останала от кухнята. Която се оказа съвсем малка. Вероятно не е била добре оборудвана, а това предполагаше семпло обедно меню. Фъстъчено масло или сирене на грил. А може би нещо от консерва. Калаена консерва.

На съседната пряка откри кафене, което предлагаше храна през целия ден. Влезе вътре. Имаше пет сепарета, четири от които бяха заети. В първите три се бяха настанили хора, излезли на пазар и дошли да се подкрепят след изморителната обиколка по магазините. В четвъртото откри познато лице.

Полицай Бренда Еймъс.

Вниманието й бе насочено изцяло към салатата пред нея. Очевидно се бе случило нещо, което я бе принудило да отложи обяда си. Неизменният хаос, съпътстващ работата й. Ричър също някога бе полицай. Знаеше как стоят нещата. Тичаш насам-натам, а телефоните не спират да звънят, затова се храниш, когато ти остане време, и спиш, когато ти остане време.

Тя вдигна поглед. В първия момент изглеждаше изненадана, но само след секунда изненадата отстъпи място на объркване. Ричър сви рамене и седна срещу нея.

— Шоу ми каза, че мога да остана до утре — каза той.

— А на мен ми каза, че си приел съвета му да си тръгнеш — отвърна тя.

— Ако намеря Райънтаун.

— Е, намери ли го?

— Трябва да говоря с един човек. Много възрастен човек. На възрастта, на която щеше да е баща ми. Негов връстник.

— Днес ли ще говориш с него?

— Утре.

— Точно от това се страхувах. Никога няма да си тръгнеш.

— Погледни по-оптимистично на нещата. Възможно е никой да не дойде. Пострадалото хлапе е голям мръсник. Може да са решили, че си е получил заслуженото.

— Никакъв шанс.

— Старецът, с когото трябва да говоря, е имал братовчеди в Райънтаун. Редовно ги е посещавал. Може да си е играл с тях на улицата. Както и със съседските деца. На топка или нещо подобно. Може да са ловили риба в реката.

— При цялото ми уважение, майоре, подобни неща наистина ли те интересуват?

— Определено — отвърна Ричър. — Точно толкова, колкото да остана още една вечер.

— Не искаме проблеми в града.

— Винаги е за предпочитане да ги избягваме.

— Вероятно ще планират действията си до края на деня. И ще мобилизират силите си преди полунощ. Ще пристигнат тук сутринта. Разстоянието не е голямо. Ще разполагат с твоето описание. Затова Шоу ще мобилизира всички сили преди изгрев-слънце. Ще обяви града за военна зона. Къде живее този старец?

— Някъде извън града. Един познат ще ме заведе при него.