Ли Чайлд - Минало време

— И въпреки това Питър е извадил късмет, запалил е пикапа и е потеглил по пътя през гората, за да загрее двигателя. След което се е върнал доста бързо. Но това не му е попречило да открие багажа ни.

— Може да е карал с включени фарове. И багажът ни да се е виждал по-добре от неговата посока. Може да е направил обратен завой. Съвсем различно е, когато гледаш с фенерче, и то откъм шосето.

— Освен това е разполагал с време да направи дръжка от въже.

Шорти замълча.

— Като е използвал въже, което съвсем случайно е носил със себе си — продължи Пати.

— Какво мислиш?

— Не е само това — каза Пати. — Пошегувахме се с Карел, че се надява да извади късмет и да попадне на катастрофирал или повреден автомобил на път към нас. И това бяха първите му думи, когато пристигна тук.

— Може да го казва често.

— Защо са направили въжена дръжка?

— Мисля, че са искали да ни помогнат.

— Ти шегуваш ли се?

— Възможно е. Не разбирам накъде биеш.

— Те се подиграват с нас.

— Така ли?

— Ние самите обсъждахме възможността да измайсторим дръжка от въже и те постъпиха точно като нас. Взеха въже и направиха дръжка. За да демонстрират силата си. За да покажат, че ни се присмиват тайно.

— Как биха могли да знаят какво си говорим?

— Като ни подслушват — обясни му Пати. — В стаята има микрофон.

— Това е лудост!

— Имаш ли друго обяснение?

— Къде е?

— Може да е скрит в лампата.

И двамата присвиха очи на топлата жълтеникава светлина.

— Разговаряхме предимно навън, на верандата — каза Шорти. — На столовете.

— В такъв случай там също има микрофон. Така Питър е разбрал за багажа ни. Чули са ни, като обсъждахме къде да го скрием. Чули са целия ни план. Разбрали са, че сме бутали проклетото атеве напред-назад. Затова Марк подхвърли, че сигурно сме уморени. В противен случай думите му биха прозвучали доста неуместно. Той обаче е знаел какво сме правили. Защото го е чул от нас. Предварително.

— Какво друго обсъждахме?

— Доста неща. Ти спомена, че автомобилите, продавани в Канада, може да са различни, и познай какво ни казаха те — канадските автомобили били различни. Подслушвали са ни през цялото време.

— Какво друго?

— Няма значение какво сме казали преди. Важното е какво ще кажем оттук нататък.

— И какво е то?

— Нищо — отвърна Пати. — Не можем да обсъждаме следващите си ходове. Защото те ще ни чуят.

Ричър и възрастният мъж с конската опашка прескочиха оградата и се отправиха към субаруто.

— Доста сурово се отнесе с онова хлапе — подхвърли старецът.

— Не си прав — възрази Ричър. — Ударих го само веднъж. Няма по-малко число от единицата. То е абсолютният минимум. Проявих искрена доброта. Надявам се здравната застраховка на хлапето да включва стоматологични услуги.

— Баща му говореше съвсем сериозно. Няма да забрави. Семейството му се ползва с определена репутация, която е длъжно да защити. На всяка цена ще опитат нещо.

Ричър го погледна. Отново изживяваше дежа вю.

— Смятат се за най-важните клечки в околността. Ще се притеснят да не се разчуе за инцидента. Няма да искат хората да се присмиват зад гърба им. Затова ще те потърсят.

— Кой ще ме потърси? — попита Ричър. — Дядото?

— Наемат доста сезонни работници и могат да разчитат на тяхната лоялност.

— Какво друго знаеш за Райънтаун?

Мъжът помълча и каза:

— Има един старец, с когото трябва да говориш. Чудех се дали да ти го спомена. Защото, честно казано, мисля, че трябва да напуснеш града.

— Преследван от многобройна враждебно настроена тълпа берачи на ябълки?

— Не са най-милите хора, които си срещал.

— Колко опасни могат да бъдат?

— Трябва да напуснеш града.

— Къде живее този старец, с когото трябва да говоря?

— Можеш да се срещнеш с него най-рано утре. Трябва първо да говоря с него.

— На колко години е?

— Предполагам, че над деветдесет.

— И е живял в Райънтаун?

— Братовчедите му са живели там. Той също, но за известно време.

— Паметта му наред ли е?

— Така твърди. Разговарях с него за калая. Питах го дали някое дете не се е разболяло. Той ми изреди цял списък с имена. Но се оказа, че става въпрос за най-обикновени детски болести. Нищо, свързано с калая.

— Това е било преди осем години. Може паметта му да е отслабнала.

— Възможно е.

— Защо утре?

— Настанен е в старчески дом. Намира се далече от града, а и часовете за посещение са ограничени.

— Ще ми трябва хотел тази вечер.