Ли Чайлд - Минало време

А тя бе наложила своя отпечатък върху това място. Това си пролича веднага след като Ричър и непознатият прескочиха оградата и започнаха да си проправят път сред тънките фиданки и рехавите храсти. Земята под краката им бе напукана от дъждовете, излели се през последните шейсет години, и от корените, прорасли през това време. На места те дори бяха повдигнали и разместили големите камъни. Не след дълго Ричър се озова в нещо като вътрешен кръг, почти като дупка в геврек, където дърветата растяха нарядко, защото земята бе в още по-лошо състояние. Пътят продължаваше напред и завиваше към място, от което долиташе ромон на вода. Потокът. Може би леярната се намираше там някъде. Построена до водата или дори направо върху нея.

Мъжът с конската опашка започва да му показва едно-друго. Обърна му внимание на основите с правоъгълна форма вляво. Размерите им бяха като на малък гараж. Това е била църквата, обясни мъжът. Скрита в пустошта, сякаш за да избяга от изкушението и покварата. Вдясно от нея се простираха основите на друга постройка. Ниски каменни стени, високи едва педя и обрасли целите в мъх, ограждаха пространство, покрито с гъста растителност, защото някога тук не бе имало павета или каменни плочи, а само пръстен под, подгизнал още след първите по-обилни дъждове. Класната стая, обясни мъжът. Единствената стая в училището, което се оказало по-добро, отколкото можело да се очаква, защото всички деца знаели да четат и да пишат. Някои дори се научили да мислят. Тук към учителите се отнасяли с уважение.

— Да не би да си преподавал? — попита Ричър.

— За известно време — отвърна мъжът. — В един друг живот.

Леярната се намираше на мястото, където пътят достигаше рекичката. От нея беше останала само плетеница от масивни каменни основи, която наподобяваше лабиринт, покрита с мъх и треви. Една от тях беше солидна, с размерите на комин. Друга бе също толкова солидна, но с размерите на стая. Тук вероятно е било монтирано тежкото оборудване. Леярни котли, тигели, черпаци… Мъжът показа на Ричър дупка в пода, през която се виждаше водата отдолу.

Жилищата на работниците се намираха от другата страна на улицата, в две съседни сгради. От тях също бяха останали само основите. Но все пак можеха да се различат централният вход със стълбите и апартаментите, разположени вляво и вдясно от тях. Две сгради с по четири апартамента. Общо осем. Райънтаун, Ню Хампшър. Население вероятно под трийсет души.

— Ако съдим по адреса, семейство Ричър са живели в апартамента на партера вдясно. Той е разположен най-близо до леярната. По традиция в него е настаняван началник-смяната. Твоят дядо, предполагам — каза мъжът.

— Известно време е работил в пътното строителство. Асфалтирал е шосета наоколо. Но адресът му останал същият.

— Леярната затворила за две години в началото на Голямата депресия. Нямало смисъл да изхвърлят дядо ти на улицата. Не са го уволнили, не са имали нужда от жилището му. Леярната работела едва-едва. С началото на Втората световна война обаче нещата се променили.

Ричър вдигна поглед към небето. Беше изпълнено с птици. Опита се да си представи мястото без дърветата и със стария комин. Зачуди се как ли е изглеждало през есента на 1943 г., когато леярната е работела денонощно и коминът е бълвал облаци дим.

— По-добре да тръгвам — каза мъжът. — Не биваше да идвам тук. Ти остани, ако искаш. Ще те изчакам в колата. После мога да те откарам до града, ако желаеш.

— Благодаря — отвърна Ричър. — Но не ме чакай по-дълго, отколкото ти се иска. Обичам да ходя пеша.

Мъжът кимна и тръгна между дърветата, следвайки пътя, по който бе дошъл. Ричър пристъпи към основите на апартамента, разположен вдясно от входа. От него не бе останало нищо освен едно-единствено каменно стъпало. То бе широко и високо. Граничеше с канавката, която минаваше по протежение на улицата. Самата канавка пък бе оформена от павета, подредени в дълбока U-образна форма, но повечето бяха разместени от прораслите плевели. Ричър застана по средата на някогашната входна площадка. Циментовият под отдавна бе напукан и дори разцепен на парчета с неправилна форма; наподобяваше ледени блокове по течението на река в началото на пролетта. Всяка пукнатина бе превзета от някакво растение.

От стената вдясно не бе останало абсолютно нищо с изключение на няколко парчета от тухли, осеяли пода. Приличаха на счупени зъби, щръкнали от болни венци. В средата на стената имаше каменен праг. Нисък, но добре запазен. Входната врата на партерния апартамент вдясно. Ричър влезе вътре. От пода на коридора се издигаха три дръвчета. Стъблата им не бяха по-дебели от китката му, но бяха високи почти шест метра. Устремени към светлината. Зад тях, както и от двете им страни, се виждаха ниски очертания от счупени тухли, които показваха разположението на стаите. Наподобяваха архитектурна скица, оживяла в бледо триизмерно подобие. Две спални, определи Ричър, плюс дневна и кухня, която е служила и за трапезария. Всичките малки. Тесни и неудобни според съвременните стандарти. Нямаше и следа от баня. Сигурно бе разположена отзад.