Ли Чайлд - Минало време

— Благодаря — каза Пати.

— Но първо трябва да ви задам един неудобен въпрос.

— Какъв?

— Платили ли сте си сметката? Не искам да загазя, ако се опитвате да се измъкнете тайно. Тук има правила в това отношение.

— Вчера си платихме нощувката — обясни Шорти. — Това означава, че можем да останем до обед.

— Добре — отстъпи Карел. — Да помисля малко… Трябва да бъдем предпазливи. И да предположим най-лошото. Нямаме представа как ще реагират те. Според мен ще е най-добре да не ни видят. Съгласни ли сте?

— Идеално — отвърна Пати.

— Затова предлагам вие двамата да се скриете, докато аз обърна камиона и го паркирам в посоката, в която ще потеглим, а през това време вие ще вземете багажа си. После ще се качите при мен в кабината и ще тръгнем. Тогава нищо няма да може да ни спре. Дори някой от техните мерцедеси да ни се изпречи на пътя. Става ли?

— Готови сме. Да тръгваме — отвърна Шорти.

Карел погледна куфара през отворената врата.

— Доста е голям — отбеляза той. — Можеш ли да го вдигнеш? Искаш ли да дойда и да ти помогна?

— Ще се справя.

— Я ми покажи! Забавим ли се, можем да прецакаме всичко!

Пати влезе първа в стаята. Взе двата сака, по един във всяка ръка и направи място на Шорти, за да може да стигне до куфара, който бе главната атракция в случая. Той хвана здраво въжената дръжка и повдигна куфара на десетина сантиметра във въздуха. Карел го наблюдаваше от прага. Явно преценяваше нещо.

— Колко бързо можеш да го носиш? — попита той.

— Не се притеснявай — отвърна Шорти. — Няма да се издъня.

Карел изгледа първо него, после Пати, тя с по един малък сак във всяка ръка, а той с голям куфар в двете. Двамата стояха един до друг в пространството между леглото и климатика. После монтьорът каза:

— Добре, изчакайте ме тук. Не излизайте, докато не обърна. Пати е първа. Хвърля чантите в кабината и се качва. Шорти излиза и подава куфара, а Пати се навежда и му помага да го вдигне, след което се качва и Шорти. Струва ми се логично.

— Звучи ми добре — съгласи се Шорти.

— Добре — каза Карел. — Пригответе се.

Той се пресегна през прага, хвана дръжката на вратата и я затвори. Пати и Шорти видяха през прозореца как Карел прекосява паркинга и се качва в кабината на камиона. Двигателят изръмжа и тежката машина потегли бавно, направи ляв завой и се скри от погледите им.

Пати и Шорти зачакаха. Карел не се появи.

А те продължиха да чакат.

Не последва нищо. Абсолютно нищо. Нито звук, нито движение. И през прозореца не се виждаше абсолютно нищо. Освен същата гледка, както и преди. Паркингът, колата, тревата, дърветата.

— Може да се е забавил нещо — обади се Шорти. — Може онези задници да са излезли и да са го заприказвали.

— Доста време мина — възрази Пати.

Тя остави саковете на пода и пристъпи към прозореца. Надвеси се и погледна навън.

— Не виждам нищо.

Шорти пусна куфара. Присъедини се към нея до прозореца.

— Ще изляза навън и ще погледна зад ъгъла — каза той.

— Някой може да те види. Нищо чудно да стоят там и да си приказват. Какво друго може да прави Карел? Колко време отнема една най-обикновена маневра с камион?

— Ще внимавам — отвърна Шорти.

Той пристъпи към вратата. Хвана топката на бравата и я завъртя.

Вратата не помръдна. Дори с милиметър.

Шорти провери дали не е заключена отвътре, завъртя топката първо в едната, после в другата посока. Нищо. Пати го зяпна смаяно. Той дръпна по-силно. Опря едната си длан в стената и отново дръпна.

Нищо.

— Заключили са ни вътре — каза Пати.

— Как?

— Явно разполагат с някакъв бутон в къщата. И той действа като дистанционно. Мисля, че от самото начало са си играли с него.

— Но това е откачено!

— Кое тук не е откачено?

Двамата впериха погледи през прозореца. Паркингът, колата, тревата, дърветата. И нищо друго. В този момент щората на прозореца се спусна и стаята потъна в мрак.

Карел влезе в стаята отзад. Посрещнаха го с подсвирквания, ръкопляскания и потупвания по рамото. Стивън се обърна, затрака по клавиатурата и записът на мониторите се превъртя назад с голяма скорост. Движенията на трите фигури на тях бяха толкова комични — бързи, резки и на обратно. Той заговори с глас като на телевизионен коментатор:

— А сега, драги зрители, ще помоля колегите за повторение и ще попитам героя на деня как се чувства след отбелязването на този хеттрик…

Записът продължи с нормална скорост и на екраните се появи усмихнатият Карел, който подканяше Пати и Шорти да отидат до стаята си. Миг по-късно прозвуча гласът му: