Ли Чайлд - Минало време

— Всъщност релето ви работи добре — обяви той.

— Защо тогава колата не пали? — попита Пати.

— Вероятно има друг проблем.

Карел прибра кутийката с жиците в джоба си. Заобиколи предницата и огледа двигателя от друг ъгъл.

— Завъртете ключа — каза той. — Искам да чуя какво е положението.

Шорти се настани зад волана и завъртя ключа, веднъж, втори, трети път… щрак, щрак, щрак.

— Добре, ясно — обяви Карел.

Той заобиколи предницата, застана пред другия калник и се наведе над мястото, където акумулаторът бе захванат е болтове за металната си стойка. Завъртя глава, за да може да надзърне отдолу. После пъхна ръка под акумулатора и опипа нещо под него. Изправи се и остана неподвижен в продължение на секунда-две. Хвърли поглед първо към гората, после в другата посока — към стая № 12, последната в редицата. Отиде до ъгъла и огледа къщата и плевнята. След това се върна при колата и подкани Пати и Шорти да го последват на верандата. През цялото време се оглеждаше, сякаш за да се увери, че никой няма да го види или чуе.

— Някой от тях опитвал ли се е да поправи колата ви? — попита тихо Карел.

— Питър — отвърна Шорти.

— Защо?

— Каза, че се грижел за атеветата, затова го помолихме да хвърли един поглед.

— Той изобщо не се грижи за атеветата.

— Прецакал ли е нещо?

Карел се огледа наляво и надясно.

— Срязал е кабела, който излиза от положителния полюс на акумулатора.

— Как? Случайно ли?

— Определено не е случайно — отвърна Карел. — Това е меден проводник, по-дебел от пръста ви. Необходими са големи клещи за рязане. И немалка сила. Прилича ми на преднамерен саботаж.

— Питър има такива клещи. Видях ги у него вчера сутринта.

— Прекъснал е подаването на електричество. Колата е парализирана. Това е проблемът.

— Искам да видя — каза Шорти.

— Аз също — присъедини се Пати.

— Погледнете отдолу — отвърна Карел.

Пати и Шорти се изредиха да се надвесват над двигателя, да извиват вратове и да поглеждат отдолу. Видяха дебел черен кабел, срязан чисто на две, а отрязаните му краища лъщяха като току-що отсечени монети от по един цент. Върнаха се на мястото, където ги очакваше Карел. Той ги посрещна с думите:

— Съжалявам, но не знам какво да ви кажа. Не познавам добре собствениците на мотела. Предполагам, че това е представата им за забавна шега. Но е доста глупава. И скъпа. Тези кабели са дебели и твърди. Почти като водопроводни тръби. Налага се да сваля доста други части, за да го сменя.

— Не го сменяйте — каза Пати. — Забравете за кабела. Просто ни измъкнете от тук. Откарайте ни до града. Веднага.

— Защо?

— Не е безобидна шега или лудория. Опитват се да ни задържат тук. Не ни позволяват да си тръгнем. Държат ни като затворници.

— Това звучи доста странно.

— Но е самата истина. Опитват се да ни манипулират. Всеки ден ни поднасят нова и нова лъжа.

— Например?

— Казаха ни, че сме първите гости в тази стая, но не мисля, че е така.

— Това е още по-странно.

— Защо?

— Преди месец в стаята имаше други хора. Знам със сигурност, защото се наложи да докарам резервна гума за мъжа от стая номер девет.

— Освен това казаха, че сте добри приятели.

— Днес ги виждам за втори път.

— От думите им съдим, че са тук от поне три години.

— Не е вярно. Появиха се преди година и половина. Вдигнаха голям скандал около разрешителното за строителство.

— Казаха, че вчера телефонът не работел. Обзалагам се, че са излъгали. За да ни задържат тук.

— Но защо да го правят? За пари?

— Мина ни през ума — отвърна Шорти. — Канехме се да избягаме. Всеки на наше място би избягал рано или късно. Какво ще правят тогава?

— Много странно — каза Карел.

Той пристъпваше объркано на място.

— Моля, откарайте ни до града — каза Пати. — Много ви моля. Трябва да се махнем от тук. Ще ви платим петдесет долара.

— Ами колата ви?

— Ще я оставим тук. И бездруго се канехме да я продадем.

— Едва ли струва много.

— Именно. Пет пари не даваме какво ще стане с нея. Важното е да се махнем. На всяка цена. Още сега, тази минута. Вие сте единствената ни надежда. Тук сме затворници.

Пати впери поглед в него. Карел кимна бавно. Явно беше взел решение. Отстъпи крачка назад, погледна наляво и надясно, първо през едното, после през другото рамо. Огледа огромния си камион и паркинга, сякаш се опитваше да измери габаритите им, след което погледна стаята и купчината багаж.

— Добре — отвърна той. — Ще ви спретна „бягство от затвора“.