Ли Чайлд - Минало време

В подкрепа на думите си Марк вдигна листа и молива.

— За всички ще бъде много по-лесно и по-бързо, ако дойдете с мен и сами отговорите на въпросите му.

Той изигра импровизирана пантомима, с която — като първо събра длани, а после ги раздалечи — сравни дългия път до хондата и още по-дългия път обратно срещу краткото разстояние до къщата, в която се намираше телефонът. Очебийна разлика. Неоспорима логика. Шорти погледна Пати. Пати погледна Шорти. Между тях премина вълна от неизречени въпроси.

— Ще приготвим кафе — продължи Марк. — И ще помолим човека да ни звънне, когато открие нужните части. После пак ще му звъннем, когато вече пътува насам. Искам да разговаряте с него, да го чуете с ушите си. Мисля, че това ще ви вдъхне известна увереност. Смятам, че това е най-малкото, което можем да направим за вас. И бездруго ви се събраха достатъчно неприятности.

Марк протегна ръка в жест, който означаваше: след вас, моля.

Пати и Шорти закрачиха към къщата. Марк тръгна с тях. Трите фенерчета заподскачаха в една и съща посока. Малко преди да стигнат, Марк ускори крачка, отвори вратата на кухнята и ги покани с жест. Светна лампата и посочи коридора, в който предишния ден им бе показал неработещия телефон. Сега слушалката стоеше на един стол, а кабелът бе преметнат през облегалката. Телефонът бе оставен на изчакване по възможно най-старомодния начин.

— Казва се Карол — заяви Марк. — Или нещо подобно. Роден е в Македония.

Той протегна ръка и посочи телефона, сякаш искаше да ги подкани да се обадят.

Пати взе слушалката. Поднесе я към ухото си. Чу далечен шум. Мобилна връзка на голямо разстояние.

— Карол? — попита тя.

— Марк? — отвърна й непознат глас.

— Не. Казвам се Пати Сандстром. С приятеля ми имаме хонда…

— О, боже! Марк не трябваше да ви буди. Това не е никак любезно.

Мъжът говореше с акцент, който спокойно би могъл да идва от страна с име като Македония. Във всеки случай, гласът принадлежеше на човек от Източна Европа, помисли си Пати. Или от Централна. Във всеки случай, от някоя страна, разположена между Гърция и Русия. Пати си представи мъжа като някой от онези типове, които трябва да се бръснат по два пъти на ден, но не го правят. И които играят все престъпници по филмите. Гласът на Карол обаче звучеше дружелюбно. Предразполагащо. Загрижен, готов да помогне. Освен това изпълнен с енергия. И то толкова рано сутринта.

— И бездруго бяхме станали — отвърна тя.

— Така ли?

— Всъщност се разхождахме из гората.

— Ако съдя по гласа ви, предполагам, че сте канадци.

— Колата ни също.

— Да — отвърна гласът, — отначало предположих, че сте американци, и сгреших. Учил съм занаята в някогашната югославска армия. Както във всички армии по света, и там ни втълпяваха, че не бива да приемаме нищо за даденост, ако не искаме да се изложим или да се провалим. В случая аз се изложих. Извинявам се. Но искам да бъда сигурен каква част ви трябва. Сменяли ли сте някога маркучите на парното?

— Знам само, че минават ниско долу — отвърна Пати.

— Ясно, това е канадската спецификация. Добре е да го знам. Ще взема реле за стартера. После ще платя едни сметки и ще покарам по магистралата. Може да извадя късмет и да попадна на аварирал автомобил. Ако ли не, ще дойда при вас. Да речем… минимум два часа, максимум четири.

— Сигурен ли сте?

— Честна дума, госпожо — отвърна гласът с характерния си акцент. — Обещавам да се погрижа за вас.

После връзката прекъсна и Пати затвори телефона.

— Кафето е готово — обяви Марк.

— Ще бъде тук след два до четири часа.

— Чудесно.

— Наистина ли? — попита Шорти.

— Така обеща.

Отвън долетяха звуците на автомобил, който се движи по алеята. Потракване на чакъл и боботене на двигател. Пати и Шорти погледнаха през прозореца и видяха Питър в очукания стар пикап. Приближаваше към къщата. После спря. И паркира.

— Чий е пикапът? — попита Шорти.

— Негов — отвърна Марк. — Снощи отново се опита да запали. Може акумулаторът да се е заредил от топлината през деня. Но колата тръгна. Той отиде до шосето, за да зареди акумулатора и да продуха паяжините от ауспуха. Може това да ви е събудило. Питър ще ви откара до стаята ви, ако желаете. За предпочитане е пред ходенето пеша. Това е най-малкото, което можем да направим за вас. Предполагам, че сте уморени.

Пати и Шорти отвърнаха, че не желаят да се натрапват, но Питър не прие отказа им. Пикапът му бе с двойна кабина, затова Шорти седна отпред, а Пати отзад. Питър паркира до хондата. Вратата на стая № 10 беше затворена. А това се стори странно на Пати. Беше сигурна, че я е оставила отворена. Може някой порив на вятъра да я беше затворил. Все пак Шорти беше обул обувките си, нали? Но пък Пати не си спомняше да е имало вятър. А по-голямата част от нощта бе прекарала именно навън. Добре си спомняше колко тихо и спокойно бе всичко.