Ли Чайлд - Минало време

— Рисковано е.

— Но може да ни спечели доста време. Усетят ли, че ни няма, веднага ще започнат да ни търсят. Трябва да отложим максимално този момент. За да бъдем далече от тях. Не можем да си позволим да ни заварят тук да махаме на шофьорите. Трябва да спечелим колкото се може повече време.

Шорти не отговори. Огледа тъмния път първо в едната, после в другата посока.

— Знам, че изглежда странно… да се върнем, имам предвид — продължи Пати. — Нали току-що дойдохме тук. Но и бездруго не се виждат никакви коли. Прекалено рано е. По-добре да дойдем по изгрев.

Шорти продължи да мълчи. Накрая отстъпи:

— Добре, ще върнем атевето пред плевнята.

— Колкото се може по-бързо — каза Пати. — Сега най-важна е скоростта.

Свалиха саковете си от багажника на атевето и ги скриха близо до куфара, след което хванаха кормилото на атевето, натиснаха здраво и описаха широк кръг по асфалта. Тук, на открито, въздухът сякаш имаше по-свеж и по-сладък мирис. Отново заеха позиции. И потеглиха. Трябваше да изминат същите три километра и нещо, но в обратна посока. Бутането се оказа по-лесно без куфара. Атевето им се струваше леко като перце. Най-много като лодка, която се носи по водата. Отново се промушиха под кабела, изигравайки същия лимбо танц, и продължиха в същото бързо темпо. Не чувстваха умора и не спряха нито за миг, за да си починат.

Пати и Шорти изминаха трите километра за малко повече от половин час. Спряха за миг на мястото, където пътят излизаше от гората. Той продължаваше пред тях, призрачносив на лунната светлина, прекосяваше обширната поляна и завиваше пред сградите в далечината. Мотелът бе потънал в мрак и тишина. Плевнята бе потънала в мрак и тишина. Къщата бе потънала в мрак и тишина. Беше пет и половина сутринта според часовника на Пати. До изгрева на слънцето оставаше цял час.

Чудесно!

Продължиха да бутат атевето колкото се може по-тихо. Единствените звуци, които се чуваха, бяха свистенето на гумите и шляпането на обувките им по асфалта. Когато стъпиха на паркинга, шумът се усили, чакълът започна да проскърцва, а стъпките им да отекват по-гръмко. Минаха покрай стая № 1, после покрай № 2 и така стигнаха до повредената хонда, след което завиха покрай стая № 12 и се насочиха право към плевнята. Вече можеха да видят осемте призрачни силуета на останалите машини, наредени в стройни редици, и празното място на деветата, което се открояваше като паднал зъб на двайсет и четири каратова усмивка. Шорти посочи мястото на Пати и вдигна палец. Един поглед през прозореца и онези типове щяха да вдигнат тревога.

Двамата минаха напряко през тревата и забутаха атевето бавно-бавно по чакъла на паркинга. Лесно го върнаха на мястото му. Наложи се да направят няколко маневри, за да го изравнят с останалите машини, първо напред, после назад. Накрая отстъпиха крачка назад и го огледаха. Останаха доволни. Бяха се справили отлично. Никой нямаше да забележи. Прекосиха паркинга на пръсти, прекосиха и моравата, след което стъпиха отново на асфалта. Там спряха за секунда, колкото да си поемат дъх. Очакваха ги същите три километра и нещо. Отново. Но този път нямаше да бутат нищо. Щяха да вървят. Спокойно, без да се напрягат. И да оставят това място зад гърба си. Завинаги.

Зад гърба им се отвори врата. Вратата на къщата. Сравнително далече от тях. Един познат глас се провикна:

— Ей, вие ли сте?

Марк.

Пати и Шорти не помръднаха.

— Ей?

По гърбовете им затанцува лъч на фенерче. Явно Марк ги осветяваше отзад.

— Вие ли сте? — попита той отново.

Двамата се обърнаха.

Марк вървеше към тях в тъмнината. Беше напълно облечен. Явно денят му вече бе започнал. Държеше фенерчето ниско, както правеха Шорти и Пати. И тримата се опитваха да осветят, а не да заслепят някого.

Пати и Шорти го изчакаха на място. Марк застана пред тях.

— Какво удивително съвпадение — заяви той.

Освен фенерчето носеше лист хартия и молив.

— Така ли? — отвърна Пати.

— Съжалявам. Първо трябваше да попитам дали всичко е наред.

— Добре сме, благодаря.

— На разходка ли сте тръгнали?

— За какво съвпадение става въпрос?

— Току-що разговарях по телефона с автомонтьора. Започва работа, за да е готов за сутрешния час пик. Тъкмо се събудил, когато му хрумнало нещо. Сетил се — всъщност ние му споменахме, — че идвате от Канада. Осъзнал, че по време на разговора ни предположил, че сте американци, които се връщат у дома. Едва тази сутрин му минало през ума, че може да сте канадци, които идват в Щатите. В такъв случай колата ви трябва да бъде канадска версия и техническата й спецификация да се различава от нашата. Хондите, предназначени за Канада, имат задължителен зимен пакет, който включва парно, но не и климатик. В такъв случай диагнозата му е погрешна. Този проблем се среща при хондите в американско изпълнение. В Канада обикновено се поврежда релето на стартера. Човекът иска да бъде сигурен каква част да вземе от автоморгата. В момента пътува насам. Изпрати ме да взема номера на шасито на вашата хонда.