Ли Чайлд - Минало време

— За къде? — попита мъжът, сякаш изобщо не се интересуваше от молбата на Ричър.

— Тук — отвърна Ричър.

Служителят го изгледа объркано.

— Тук. Лакония. Ню Хампшър. Съединени американски щати. Северна Америка, планетата Земя, Слънчевата система, Млечният път, Вселената.

— Защо две преброявания?

— Защо не?

— От кои години?

Ричър му каза първо годината, в която баща му бе навършил две, а после и тази, в която бе вече на дванайсет.

— Жител ли сте на окръга? — попита мъжът.

— Защо питате?

— Заради заплащането. Подобни справки не са безплатни. Освен за местните.

— Живея тук от известно време… толкова, колкото живях и на предишното място.

— Поради каква причина се интересувате?

— Толкова ли е важно?

— Трябва да отметна съответните позиции във формуляра.

— Проучвам семейната си история — отвърна Ричър.

— Ще ми трябва името ви.

— Защо?

— Такива са правилата. Трябва да въведа името ви, в противен случай шефовете ще си помислят, че надуваме цифрите, за да се правим на заети.

— Но вие можете да измислите колкото си искате имена!

— Освен това ще ми трябва документ за самоличност.

— Защо? Тази информация не е ли общественодостъпна?

— Добре дошли в реалността — отвърна мъжът.

Ричър му показа паспорта си.

— Роден сте в Берлин — отбеляза служителят.

— Точно така — потвърди Ричър.

— И това не е Берлин, Ню Хампшър.

— Проблем ли е? Да не мислите, че съм чуждестранен шпионин, изпратен да осуети нещо, случило се преди деветдесет години?

Служителят записа Ричър във формуляра.

— Втора кабинка, господин Ричър — каза той и посочи вратата отсреща.

Ричър влезе и се озова в потънало в тишина квадратно помещение с приглушено осветление и продълговата маса, разделена с паравани. Всяко от тези своеобразни работни места бе обзаведено със стол с тапицерия от туид, монитор с плосък екран, добре подострен молив и тънък бележник с името на окръга в най-горната част, досущ като тефтерче на хотелска верига. Подът бе застлан с дебел мокет. Стените бяха покрити с текстилни тапети. Ламперията бе с отлично качество. Ричър предположи, че обзавеждането на това помещение като нищо може да е струвало и един милион долара.

Ричър се настани във втора кабинка и екранът пред него оживя. Грейна изцяло в синьо, като единственото изключение бяха двете иконки в горния десен ъгъл, които приличаха на пощенски марки върху писмо. Ричър не се справяше добре с компютрите, но все пак имаше известен опит, а и достатъчно често бе наблюдавал какво правят останалите. Днес дори евтините мотели разполагаха с компютри на рецепцията. Безброй пъти бе изчаквал служителят да отвори дадена страница и да въведе името му в нея. Дните, когато човек можеше да остави няколко банкноти и мигом да получи голям месингов ключ, бяха отминали безвъзвратно.

Ричър постави ръка върху мишката и насочи курсора към иконките. Знаеше, че това са файлове. Или папки с файлове. Трябваше да кликне върху тях, за да се отворят. Но не беше сигурен дали трябва да кликне веднъж или два пъти. Беше виждал хора да го правят и по единия, и по другия начин. Той самият обикновено кликваше два пъти. Сякаш се съмняваше, че ще успее от първия път. Не знаеше дали това помага, но определено не вредеше. Като да простреляш някого в главата. И да му пуснеш още един куршум за всеки случай.

Ричър насочи курсора към иконката вляво и кликна два пъти. Синият фон отстъпи на сив, който напомняше палубата на боен кораб. В центъра на екрана се появи черно-бяло изображение на титулната страница на официален документ, почти като ксерокопие с добра резолюция, с елегантен старомоден шрифт. В горната част пишеше: Съединени американски щати, Министерство на търговията, Р. П. Ламонт, министър, Бюро по преброяванията, У. М. Стюарт, директор. В средата имаше друг надпис, който гласеше: Петнадесето преброяване на Съединените щати. Данни за окръг Лакония, Ню Хампшър . А надписът в долната част гласеше: За продажба от Службата за публикуване на нормативни актове, Вашингтон, окръг Колумбия; цена 1 долар.

Ричър видя и втората страница от документа да наднича от долната част на екрана. Налагаше се да прегледа документа от първата до последната страница. Това беше повече от ясно. За целта трябваше да използва онова колелце, монтирано в предната част на мишката. Точно между двата бутона. Под показалеца му. Удобно. Интуитивно. Ричър пропусна уводните страници, което бяха посветени на подобрения в системата, въведени след четиринайсетото преброяване. Не звучаха самохвално, а по-скоро като вътрешна информация, която един специалист споделя с друг. Неща, които човек трябва да знае, ако обича да брои.