Ли Чайлд - Минало време

— Да — заяви тя след малко, — преди осемдесет години е имало само списък с номерата на съответните досиета. Ако ви трябват повече подробности, ще се наложи да изискате самите документи от архива. Опасявам се, че това отнема доста време.

— Колко?

— Три месеца понякога.

— А този списък съдържа ли имена и адреси?

— Да.

— В такъв случай не ми трябва друго.

— Вероятно. Ако искате само да огледате къщата.

— Това ми стига.

— Не сте ли любопитен?

— За какво?

— За живота им. Кои са били, с какво са се занимавали…

— Любопитството не си струва тримесечното чакане.

— Добре, в такъв случай наистина ни трябват само имената и адресите.

— И то ако къщата още съществува — добави Ричър. — Може някой да я е съборил. Осемдесет години са доста време.

— Нещата тук се променят доста бавно — отвърна жената.

Тя въведе няколко команди и отново завъртя скролера на мишката, отначало бързо, докато стигна почти до края на азбуката, а после по-бавно. Докато прегледа раздела, който започва с буквата „Р“, каза си Ричър. В един момент Елизабет Касъл спря и впери поглед в екрана. После погледна нагоре и надолу, сякаш за да се увери във видяното.

Накрая заяви:

— Никой на име Ричър не е притежавал имот в Лакония преди осемдесет години.

Пати Сандстром също се събуди в осем сутринта. По-късно, отколкото би искала, но накрая бе отстъпила пред умората и бе спала непробудно още почти пет часа. Усети, че леглото до нея е празно. Обърна се настрани и видя, че вратата е отворена. Шорти бе излязъл на паркинга и разговаряше с някого от мотела. Може би с Питър, предположи тя. Човекът, който поддържаше атеветата. Двамата стояха до хондата. Предният капак беше вдигнат. Слънцето грееше ярко.

Тя стана от леглото, наведе се ниско и се промъкна в банята. За да не може Питър — или как се казваше онзи там, до хондата? — да я види. Взе душ и облече същите дрехи, защото не си бе взела други. Излезе от банята. Беше гладна. Вратата продължаваше да стои отворена, но сега Шорти беше сам. Другият си бе отишъл.

Пати излезе навън и поздрави:

— Добро утро.

— Колата не пали — отвърна Шорти. — Онзи тип й направи нещо и сега не ще да помръдне. А снощи беше добре.

— Не бих казала.

— Снощи запали, а сега не иска. Явно е прецакал нещо.

— Какво точно направи?

— Ровичка нещо под капака. С гаечен ключ и клещи. Май окончателно я повреди.

— Питър ли беше? Онзи, който поддържа атеветата?

— Той твърди така. Но ако е истина, мога само да ги съжалявам. Сигурно заради това държат девет атевета. Само така могат да бъдат сигурни, че поне едно работи.

— Колата запали вчера, защото беше горещо. Сега е студено. Има разлика.

— Откога стана автомонтьор?

— А ти? — отвърна Пати.

— Мисля, че онзи е счупил нещо.

— А аз мисля, че се е опитал да ни помогне. Трябва да сме му благодарни.

— За това, че счупи колата ли?

— Тя си беше счупена.

— Но вчера запали. От раз.

— Имаше ли проблеми с вратата на стаята? — попита Пати.

— Кога? — учуди се Шорти.

— Когато излезе сутринта.

— Какви проблеми?

— Снощи ми се прииска да подишам свеж въздух, но не можах да я отворя. Беше заяла.

— Нямах никакъв проблем. Веднага се отвори.

В този момент видяха Питър да излиза от плевнята, разположена на петдесетина метра от тях. В едната си ръка носеше кафява платнена чанта. Изглеждаше тежка. Инструменти, помисли си Пати. За да поправи колата.

— Шорти Флек, слушай ме внимателно — каза тя. — Тези хора се опитват да ни помогнат и аз искам от теб да проявиш нужното уважение. Най-малкото да не им даваш повод да се откажат да ни помогнат, преди да са свършили. Ясно ли ти е?

— Господи! — възкликна той. — Държиш се така, все едно съм виновен или нещо подобно.

— Да, нещо подобно — отвърна Пати, после млъкна и зачака Питър с чантата с инструменти.

А той ги посрещна с жизнерадостна усмивка, сякаш ръцете го сърбяха и нямаше търпение да се захване за работа.

— Благодаря ви за помощта — каза Пати.

— Няма нищо — отвърна той.

— Надявам се повредата да не е прекалено сериозна.

— В момента колата ви не иска да запали. Обикновено причината е в електрическата система. Разтопен кабел например.

— Можете ли да го оправите?

— Можем да го подменим. Или да шунтираме повредената част. Но рано или късно ще ви се наложи да отидете в сервиз. Някои части или кабели често се разхлабват от друсането.

— Колко време ще отнеме подмяната?