Ли Чайлд - Минало време

Не мога да дишам, опита се да каже той.

Костелив орех излезе, помисли си Пати.

И тогава чу Шорти да скимти от болка.

По-късно щеше да осъзнае, че не би могла да оправдае действията си, ако някой прокурор я обвинеше, че е изпаднала в неконтролируема ярост. Разбира се, че беше така. Или ако я попиташе строго дали наистина е пребила жертвата до смърт с фенерче. Разбира се, че го беше направила. С множество удари по главата. Най-вече. Както и по лицето. С всяка капка сила, която бе успяла да събере. Докато черепът му не стана на пихтия.

След което тя пропълзя до Шорти.

Който мълчеше.

Беше видял всичко.

Но всяко нещо по реда си. Пати хвана Шорти под мишниците и го замъкна навътре в гората. Подпря го на едно дърво. Изпъна краката му. След което се върна тичешком при мъжа, когото бе убила. Взе прибора му за нощно виждане. Сложи го на главата си. Колкото и неприятно да й беше. Защото той миришеше на неговия дъх, на неговата коса, но също и на покрит с мръсотия метал и стара гума.

Сега обаче можеше да вижда. В ярки нюанси на зеленото и с удивителни детайли. Всяка жилка по листата на дърветата се открояваше с изумителен контраст. Сякаш бе озарена отвътре. От нежно сияние. Пати видя всяко клонче в краката си, всяко парче кора, при това с невероятна прецизност. Дърветата в далечината бяха също толкова ярки като тези около нея. Виждаше по-добре, отколкото на дневна светлина. Стори й се толкова неестествено. Все пак изображенията бяха усилени, детайлни, контрастни, синхронизирани… Пати се почувства като Супермен.

Хукна обратно при Шорти и се залови за работа.

Ричър свали прибора за нощно виждане от главата на мъртвеца. Постави го на очите си и регулира изображението. Светът стана яркозелен, изпълнен с детайли. Ричър взе целия колчан стрели. Преметна го през рамо. Двайсет ножа върху дълги пръчки. По-добре от нищо.

Той навлезе дълбоко в гората. Нямаше опасност да се изгуби. Пътят се виждаше между дърветата, макар да минаваше на трийсетина метра вляво от Ричър. Той беше също толкова осветен, колкото и всичко останало. Уредите за нощно виждане не обръщаха внимание на подробности като сянка или разстояние. Те показваха всички обекти с едно и също педантично внимание, в едни и същи зелени нюанси.

Ричър измина четири крачки и спря. Предполагаше, че вторият ловец е наблизо, но не прекалено. Достатъчно близо, за да се притече на помощ в случай на необходимост, и достатъчно далече, за да избяга в случай на опасност. Достатъчно близо, за да чуе какво става.

Ричър описа широк кръг. Движеше се бавно. Не пропускаше нито една подробност. Уредите за нощно виждане са много различни от уредите с термоизображения. Ако човек запали цигара с клечка кибрит, разбира се, че ще се покаже на екрана като ярка светлина, припламнала за миг. Но заради светлината, а не заради топлината. Уредите за нощно виждане не обръщат внимание на топлината. Затова, ако човек не запали цигара, няма да се издаде. Няма да се покаже на екрана като дебела оранжева наденичка с телесна температура. В най-добрия случай ще се появи като бледа призрачна сянка, която по нищо не се различава от която и да било друга бледа призрачна сянка. Или няма да се появи изобщо. Защото разполага с камуфлаж. Защото всичко на екрана е зелено.

От втория стрелец нямаше и следа.

Ричър провери от другата страна на пътя. Движеше се на зигзаг, за да си осигури по-добра видимост между дърветата. Различаваше с лекота всичко в радиус от петдесет метра. С най-големи подробности. По-ясно, отколкото на дневна светлина. Нямаше светлосенки, нямаше цветни петна, нямаше близо и далече. Всички дървета светеха по един и същ начин, сякаш бяха поели една и съща доза радиация в някакъв кошмарен футуристичен свят. Всеки храст и всяка къпина бяха изобразени с една и съща фина линия, невъзможно тънка, почти като гравюра върху банкнота.

И тогава видя втория стрелец.

Облегнат на едно дърво, на не повече от два метра встрани от пътя. Тесни, прилепнали дрехи, тъмни на цвят, и лък в ръката. Оглеждаше се непрекъснато, най-вече напред към пътя, но също и назад. Изглеждаше притеснен. Не можеше да чуе партньора си. И бе принуден да направи избор. Да се притече на помощ при необходимост или да избяга при опасност?

Вторият стрелец се намираше на четирийсет метра от Ричър. Което означаваше, че ще продължат да се дебнат. Всъщност поне единият щеше да го направи. А това изискваше сериозни усилия. Ричър стоеше неподвижно. Понякога е по-добре да оставиш противника да свърши цялата работа.