Ли Чайлд - Минало време

Пати не беше лекар, но знаеше съответните медицински термини. Стрелата беше пронизала четириглавия бедрен мускул и бе заседнала във фемура, или бедрената кост. Под ъгъл от деветдесет градуса спрямо феморалната артерия. Доста далече от нея. Следователно Шорти нямаше да умре от загуба на кръв. Бяха извадили късмет.

В същото време обаче Пати не се съмняваше, че силният удар е счупил костта.

Тя опипа с пръсти около раната. Попадна на някаква бучка в задната част на крака. Май имаше фрактура с разместване на счупените фрагменти. Подколенните сухожилия не бяха на обичайното си място. Шорти пъшкаше и охкаше, стиснал зъби, донякъде от болка, донякъде от яд. Изглеждаше бледозелен през обектива на уреда за нощно виждане. Беше изпаднал в шок, но не напълно. Сърдечният му ритъм беше учестен, но стабилен.

Пати огледа стрелата, с която бе разрязала плата. Върхът бе с формата на най-обикновен триъгълник. Двата ръба се събираха при върха. Тялото се разширяваше в средата, за да поеме пръчката. Както и за да добави допълнителна маса и инерция. Ръбовете бяха като бръсначи. Можеха да разрежат абсолютно всичко. Но не бяха назъбени. Бяха напълно гладки, без нито един нарез. Следователно изваждането на стрелата нямаше да доведе до нови разкъсвания. Щеше да излезе по същия начин, по който беше влязла.

Имаше една съществена разлика. Мускулът на Шорти беше в спазъм. И беше стегнал стрелата като в менгеме.

— Шорти, трябва да отпуснеш крака си — каза Пати.

— Не го чувствам — отвърна той.

— Мисля, че е счупен.

— Това не е добре.

— Трябва да те откараме в болница. Но преди това ще извадя стрелата. В момента мускулът ти се е свил около нея, стиснал я е здраво. Трябва да го отпуснеш.

— Не мога да го контролирам. Знам само, че боли ужасно.

— Мисля, че трябва да я извадим на всяка цена — настоя Пати.

— Опитай се да масажираш мускула — предложи Шорти. — Все едно съм получил крампа.

Тя го разтри. Бедрото му беше студено, влажно и лепкаво. Цялото в кръв. Шорти охкаше, стенеше, плачеше…

Пати притисна раната от двете страни с пръсти, плъзна ги все по-близо и по-близо до върха на стрелата, след което натисна малко по-силно и раната зейна. Потече кръв на малки зелени ручейчета, които се изливаха в различни посоки.

— Кажи ми къде отиваме? — попита Пати, за да го накара да забрави болката.

— Във Флорида — отвърна Шорти.

— И какво ще правим, когато пристигнем там?

— Ще даваме сърфове под наем.

— Какво друго?

— Тениски. Парите са в тях.

— С какъв дизайн?

Той се замисли за момент, може би за нещо красиво и оригинално, а тя стисна здраво стрелата и я дръпна рязко, все едно измъкваше дъска, заседнала в триона в дъскорезницата. Стрелата излезе от раната и Шорти изкрещя през стиснатите си зъби — от болка, възмущение и разочарование от нейното предателство.

— Извинявай — успокои го Пати.

Той изохка и задиша тежко.

Тя съблече якето си, взе стрела с чист връх и отряза ръкавите му. Завърза ги един за друг с голям възел. Сгъна няколко пъти останалата част от якето и получи малко, но плътно парче плат. Притисна го към раната и го завърза със сдвоените ръкави. Това беше най-доброто, което можеше да направи в момента. Натиск отпред, за да спре кървенето, и импровизирана шина отзад. Големият възел щеше да държи превръзката на място. Поне за известно време. Или поне така се надяваше Пати.

— Чакай ме тук — каза тя.

Тя хукна обратно към първата кошмарна фигура. Онзи, когото Шорти бе ударил. Точно зад ухото. Свали прибора му за нощно виждане. Целият беше в кръв. Извади още една стрела от колчана и се втурна обратно при Шорти. Намести прибора на главата му и сложи стрелата й ръката му. Като последно средство, с което да се защити в случай на необходимост.

— Сега ще потърся някое атеве — обясни му тя.

Пати стисна работещото фенерче в едната ръка и стрелата в другата. Върна се тичешком при мъжа, когото Шорти беше убил. Застана на същото място, на което бе стояла преди. Разигра отново сцената в съзнанието си. Мъжът, изскочил пред нея. Кошмарното видение. Лице в лице.

С други думи, той бе вървял на юг. И бе дошъл от север. Отправната му точка се намираше близо до началото на пътя.

Пати прекрачи тялото му и продължи към мястото, където гласът на втория стрелец ги беше стреснал в мрака.

Напълно си права, малката!

Бяха се обърнали и го бяха видели. Той също бе вървял на юг. И бе дошъл от север. Неговата отправна точка също се намираше близо до началото на пътя. Защото тези двамата бяха партньори, бяха екип. Работеха заедно. Здравият разум подсказваше, че са оставили атеветата някъде зад тях. Бяха спрели на пътя и бяха продължили пеша.