Ли Чайлд - Минало време

Пати прекрачи и второто тяло и тръгна на север.

Марк я видя да потегля. Реши да я последва, но в последния миг — и то с крайчеца на окото си — забеляза какво всъщност прекрачва Пати. Мъртвец. Двама мъртъвци. А това коренно променяше ситуацията. Подпалването на мотела бе сериозен удар. По ирония на съдбата сградата беше застрахована, но Марк нямаше да рискува с предявяването на иск. Дори най-повърхностният оглед щеше да покаже, че става въпрос за умишлен палеж. Защото именно за това ставаше въпрос. Стивън просто не се бе усетил навреме какво се случва пред очите му. Честно казано, никой от тях не беше разбрал. В онзи момент радиостанциите още работеха и Стивън бе описал купчините кърпи и загадъчното ровичкане на Шорти по колите, но ъгълът, под който бяха разположени камерите, не им позволяваше да видят какво точно прави той. Затова никой не се бе досетил, докато кърпите не бяха лумнали в пламъци и Шорти не бе започнал да ги разхвърля по стаите.

Подобно нещо никога не се бе случвало по време на техните обсъждания, симулации или военни игри. Сега Марк разбираше, че е трябвало да го предвидят. Подобен развой беше просто неизбежен. След като клиентите си плащаха за по-качествени обекти, това трябваше да се случи. Рано или късно. Все някой щеше да прибегне до подобен дързък ход.

Следователно нямаше да получат застраховката. Защото щяха да дойдат ченгета, да започнат да се ровят сред отломките и да открият цял куп съмнителни неща. От друга страна обаче, възстановяването на мотела щеше да погълне половината сума, която бяха спечелили тази нощ. Което щеше да им нанесе сериозен удар. Все пак можеха да се утешат с мисълта, че впоследствие ще си възстановят инвестицията. При това с лихвите.

Загубата си оставаше загуба. Но какви бяха алтернативите? Марк се замисли. Изведнъж му хрумна: защо да възстановяваме мотела? Тази съборетина! Тя не означаваше нищо за него. Беше попаднала в ръцете му благодарение на някакъв стар нотариален акт, наследен от човек, когото никога не бе виждал. Въобще не му пукаше. В този момент Марк взе решение да зареже разрушения мотел. Много по-евтино щеше да излезе да преустрои някоя стая в къщата. И да смени двете табели. От Мотел на Стаи под наем. Нови пластмасови букви и малко златиста боя. Което отново щеше да привлече гости. Би трябвало да се получи. И бездруго не им трябваха повече от двама души. А клиентите можеха да спят на палатки. Като част от цялостното преживяване.

Мъртъвците обаче бяха нещо съвсем друго. Марк се гордееше с реалистичния си подход. Не позволяваше на емоции, чувства или предразсъдъци да повлияят разума му. Преценките му бяха напълно безпристрастни. Умееше да предвижда последиците. Все едно играеше ускорен шах. Но наум. Винаги знаеше какво следва. Първо едно, после друго, след него трето и прочие. И в този момент Марк видя как всичко рухва, следвайки принципа на доминото. Ще започне издирване на гостите, които първоначално ще бъдат обявени за безследно изчезнали. Полицията ще започне да задава въпроси и да събира информация. След като Робърт умееше да открива хора, това се отнасяше и за правителството. То най-вероятно щеше да се справи много по-бързо от Робърт.

Време беше за план Б. Без никакви сантименталности.

Марк се върна при атевето си и подкара бавно към къщата. Мотелът бе изгорял до основи. Беше останала само металната клетка около стая № 10. И тя блестеше в червено. Горещината бе неописуема. Марк усещаше високата температура чак от другия край на паркинга. Нощният бриз разпалваше въглените, които ту припламваха в червено и бяло, ту хвърляха искри в мрака.

Марк подмина плевнята и се насочи право към къщата. Форсира атевето по стъпалата и паркира направо на верандата. Тръгна към стаята отзад. Стивън го поздрави още преди да е прекрачил прага. Без да вдигне поглед. Нали следеше предавателите. Знаеше, че Марк се връща в къщата.

Марк надникна през рамото му. Право към монитора, който показваше джипиес координатите. Видя сигнал само от едно фенерче. Питър и Робърт не бяха помръднали от позициите си по фланговете.

— Изгубихме сърдечния ритъм на четирима — каза Стивън.

— На четирима? — възкликна Марк.

Стивън превключи екраните и му показа данните. Четири отделни графики. Данни за сърдечния ритъм по едната ос и за времето по другата. Всяка графика наподобяваше скица с молив на планински терен. И всичките показваха едно и също. Първоначално покачване на стойностите, което свидетелстваше за силна възбуда, последвано от тясно плато на интензивен стрес, а после… нищо.