Ли Чайлд - Минало време

Ричър се намираше на три метра от него. Реши да спре. Да се огледа хубаво. На триста и шейсет градуса. Които раздели на отделни сектори и се взря във всеки от тях. Изображението бе фино, детайлно, едноцветно, предимно зелено с бледи сиви оттенъци. Леко размазано, леко призрачно. Не съвсем реално. Но в някои отношения за предпочитане.

От втория стрелец нямаше и следа.

Ричър продължи напред. Както винаги, предпочиташе да прояви гъвкавост, но също както винаги вече имаше план. В случая — да забие стрела във врата на този нещастник. Това не би трябвало да го затрудни. Защото, добереше ли се на една ръка разстояние от него, играта приключваше.

Желанието му да проявява гъвкавост обаче се намеси. Когато приближи, видя — въпреки отблясъците лунна светлина върху листата на дърветата, — че мъжът изпитва един много характерен вид безпокойство. Като милиардер, чийто самолет се е разбил на необитаем остров. Или като човек, който е катастрофирал с колата си в опасен квартал. Като човек, който изведнъж е проумял, че не се намира на толкова високо място в хранителната верига, колкото е предполагал. Като човек, който е готов да сключи сделка.

Ричър се хвърли към него и мъжът реагира, като вдигна лъка си, вероятно в резултат на някакъв животински инстинкт, а не на съзнателно решение. Жалко, защото Ричър трябваше — за всеки случай — да завърти стрелата си надолу като нож на върха на дълга пръчка и да среже четирите пръста на лявата му ръка. Мъжът извика от болка и пусна лъка. Ричър пристъпи толкова близо, че уредите им за нощно виждане се удариха един в друг, след което го изрита толкова силно в сгъвката на коляното, че мъжът падна по гръб. Ричър свали с ритник уреда за нощно виждане от главата му, след което стъпи със същия крак върху гръкляна му, заби върха на стрелата между устните и почука с нея по зъбите му.

— Ще говориш ли? — прошепна той.

Мъжът не успя да отговори нито с думи заради стрелата, опряна в зъбите му, нито с жестове заради крака, опрян в гърлото му. И тъй като не можеше да кимне, реши да премигне. В знак на отчаяна молба. Или обещание.

Ричър махна стрелата.

— Кого преследваш? — попита той.

— Не е това, което изглежда — отвърна мъжът.

— Обясни?

— Дойдох на лов на диви прасета.

— Какво преследваш вместо тях?

— Измамиха ме.

— Какво преследваш вместо тях?

— Хора. Не съм дошъл за това.

— Колко души?

— Двама.

— Кои са те?

— Канадци. Млада двойка. Казват се Пати Сандстром и Шорти Флек. Попаднали са в капан тук. А мен ме подмамиха… Обещаха ми глигани. Излъгаха ме.

— Кой те излъга?

— Казва се Марк. Той е собственик на това място.

— Марк Ричър?

— Не знам второто му име.

— Защо не повика ченгетата?

— Мобилните телефони нямат обхват. В стаята също нямаше телефон.

— Защо не избяга?

Мъжът не отговори.

— Защо не остана в стаята си тази вечер? Защо не отказа да участваш?

Отново мълчание.

— Защо дебнеш в мрака с лък и стрела?

Никакъв отговор.

— Чакай малко! — нареди му Ричър.

По пътя приближаваше автомобил. Ричър видя отблясъци от ярки фарове между дърветата. Голям автомобил с включени светлини.

Ричър вдигна на челото си уреда за нощно виждане. Светът потъна в мрак с изключение на пътя, който се намираше на десетина метра вдясно. А там бе светло като във вътрешността на дълъг тунел. Лъчите на двата фара стигаха далече напред. Появи се мерцедес.

Лъскав черен джип с формата на юмрук. Стоповете му проблеснаха в червено. След което мерцедесът изчезна.

Ричър постави уреда за нощно виждане пред очите си. Светът позеленя. Изпълни се с детайли. Ричър помести леко крака си от гръкляна на мъжа. За да направи място. За върха на стрелата. Опря я в канта на обувката си и натисна надолу. Мъжът се опита да изкрещи, но Ричър натисна по-силно и нещастникът се отказа.

— Нямах представа в какво се забърквам! Кълна се! Аз съм банкер! Нямам нищо общо с онези типове! Аз също съм жертва!

— Банкер ли си?

— Управител съм на инвестиционен фонд. Нямам нищо общо с онези типове.

— Светът явно се е променил — каза Ричър. — Очакваш хората да се отнасят по-добре с теб само защото си банкер. Кога се е случило това? Явно съм го пропуснал.

— Нямах представа, че ще излезем на лов за хора.

— Напротив — отвърна Ричър. — Мисля, че точно заради това си дошъл.

Той натисна силно върху стрелата, после още по-силно. Тя проби лицето на мъжа, прониза врата и прекъсна гръбначния му стълб. Банкерът бе прикован като мъртва пеперуда към земята. Към дървесен корен, ако съдеше по твърдата повърхност. Разкривен и жилав. Ричър обаче натисна още по-силно, докато стрелата се забие дълбоко в земята и застане перпендикулярно на тялото.