Ли Чайлд - Минало време

В най-лошия случай Карел бе оставил ключа от камиона върху скрина в стая № 2. За да го вземе сутринта. За да не го вземе никога или пък след години някой да го открие случайно — разкривен или дори разтопен — в тревата.

Марк слезе по стълбичката и се върна при колата си. Първите десетина метра измина на заден, после направи обратен завой и потегли натам, откъдето бе дошъл току-що.

Пати го видя да преминава повторно покрай нея. Само след няколко минути. Ако това наистина беше той. Тя само предполагаше, че в колата е именно Марк. Уредът за нощно виждане не й бе позволил да погледне директно натам. Защото колата се движеше с включени фарове. А те бяха прекалено ярки. Освен това се бе скрила зад едно дърво веднага щом бе чула рева на двигателя и свистенето на гумите. Беше се досетила, че това е пикап или джип. Някакво шесто чувство й бе подсказало, че зад волана е именно Марк. Бяга, помисли си Пати след няколко минути. Не, очевидно бе сгрешила, защото той се връщаше.

А може би това изобщо не беше Марк.

Пати не успяваше да открие атеветата. Не смяташе, че са навътре сред дървета. Там беше прекалено тясно. Затова ограничи търсенето си край пътя. Очакваше да ги намери паркирани едно до друго, вероятно скрити в храсти, оставени под ъгъл, така че да потеглят веднага, но без да препречват пътя на останалите играчи. Въпреки това не успя да открие нищо.

Пати спря. Беше се отдалечила доста от Шорти. Нямаше представа какво разстояние трябва да измине още, за да открие моторите. Огледа предпазливо пространството пред себе си. Започваше да свиква с уреда за нощно виждане. Обърна се и погледна зад себе си. Сиянието на хоризонта отново бе станало ослепително ярко. Прекалено ярко, за да погледне директно към него. Затова Пати погледна на юг.

Видя малко нощно животинче да притичва на два метра от нея и да се скрива сред купчина листа. Дребното създание бе също толкова бледозелено, колкото и всичко останало. А всъщност вероятно бе сиво.

Плъх.

Тя се завъртя назад с цялото си тяло. А после погледна напред.

И видя пред себе си мъж.

Същата ситуация както преди. Същото кошмарно видение. Появило се изневиделица. С готов за стрелба лък. Опъната тетива. Стрела, насочена към Пати. Мишената не беше същата. Не беше кракът й. Стрелата сочеше по-високо.

Зад него обаче не стоеше Шорти. Не, ситуацията не беше същата.

Кошмарното видение проговори.

— Ето че се срещаме отново — каза то.

Пати познаваше този глас. Той принадлежеше на Карел. Мръсникът с аварийния камион. Който беше служил в югославската армия. И който в момента приличаше на размазана физиономия на заден фон от стара снимка на военнопрестъпници. Пати трябваше да се досети. Беше направила грешка.

— Къде е Шорти? — попита Карел.

Тя не отговори.

— Не успя ли да стигне до тук? Или може би нямаш представа? Нищо чудно да сте се разделили. Определено не сте заедно. Той не е стигнал по-напред, защото вече проверих там. И не може да бъде зад теб, защото това би било глупаво.

Пати извърна поглед.

— Интересно — каза Карел. — Явно има някаква причина да остане зад теб.

Тя не отговори.

А той се усмихна под стъклената си зурла. Широка, доволна усмивка.

— Ранен ли е? — попита Карел.

Никакъв отговор.

— Много вълнуващо — продължи Карл. — Обикаляш сама из гората, за да събереш плодове и корени, с които да излекуваш мъжа си. Притесняваш се. Нямаш търпение да се върнеш. И изпадаш в тази очарователна ситуация. Двамата с теб ще се забавляваме толкова много.

— Търсех някое атеве — каза Пати.

— Безполезно — отвърна Карел. — Камионът ми препречва пътя. Никой не може да си тръгне преди мен. Не съм глупав.

Той наведе лъка и потърси нова цел. В краката й.

— Не — каза тя.

— Какво „не“?

— Да, Шорти е ранен. Трябва да се върна при него.

— Колко тежко е ранен?

— Доста. Мисля, че бедрената му кост е счупена.

— Жалко — отвърна Карел.

— Трябва да отида при него.

— Съгласно правилата на играта свободата на придвижване зависи от това преследвачите да не те настигнат.

— Стига! — каза Пати.

— Стига какво?

— Не ми харесва тази игра.

— На мен пък ми харесва.

— Мисля, че трябва да я прекратим. Стигна твърде далече.

— Не, играта вече навлиза в най-интересната си част.

Пати не отговори. Стоеше неподвижно с фенерче в едната ръка и стрела в другото. Беше взела работещото фенерче, но то не беше оръжие. Стрелата можеше да промуши Карел, но не и когато той се намираше на три метра от нея. Далече извън обсега й.