Ли Чайлд - Минало време

— Пусни оръжието — нареди едрият тип.

Имаше дълбок, но тих глас. Думите му прозвучаха почти като шепот. Сякаш бяха предназначени единствено за ухото на Марк. Тонът му предполагаше, че дава съвет, а не изрича заповед. Но многозначителен съвет.

Марк не пусна пистолета.

Пати видят как мускулите на дясната ръка на гиганта се напрягат. Те се очертаха съвсем ясно на ярката светлина от фаровете. Приличаха на камъни в платнена торбичка. Лицето му остана безизразно. Пати осъзна, че мъжът чупи китката на Марк. Бавно, неотклонно, неумолимо. Марк извика и пое рязко дъх. Чу се пукот. Марк направи опит да освободи ръката си.

Огромният мъж продължи да стиска. Марк пусна пистолета.

— Правилен избор — каза непознатият.

Но не пусна Марк. Не промени позата си.

— Как се казваш? — попита той.

— Казва се Марк — отговори Пати.

— Марк кой?

— Нямам представа. А ти кой си?

— Това е дълга история — отвърна едрият мъж.

И отново напрегна мускулите си.

Марк изскимтя.

— Кажи ми фамилията си — настоя непознатият.

Прозвуча нов пукот на кости.

— Ричър — изохка Марк.

Ричър се намираше на стотина метра от жената, когато тя включи фенерчето си, заслепи ловеца с лъча му и побягна с всички сили. Видя и как той се втурва след нея. Затова последва и двамата. Настигна ги навреме, за да види появата на мерцедеса. Прекоси пътя в мрака зад колата и се прокрадна покрай нея. Чу по-голямата част от разговора. За ключа от камиона, за Шорти, за изгорелия мотел. Чу мъжът да казва, че двамата с жената са последните оцелели. Името й беше Пати Сандстром. Банкерът я бе нарекъл така малко преди да умре. А Шорти трябва да бе Шорти Флек. Канадската двойка.

— Имам пари — каза Марк. — Можеш да ги вземеш.

— Не ги искам — отвърна Ричър. — Не ми трябват.

— Сигурен съм, че можем да измислим нещо.

— Пати, вземи пистолета — каза Ричър. — Много внимателно. Хвани го с палец и показалец.

Тя го послуша. Пристъпи напред, наведе се, взе пистолета и отстъпи назад. Ричър изви ръката на Марк при лакътя под ъгъл от деветдесет градуса, сякаш махаше в знак на приветствие, след което продължи да натиска, докато дланта на Марк не опря в рамото.

Но Ричър не приключи дотук. Той дръпна ръката на Марк надолу — пет, десет, петнайсет сантиметра. Приложи огромен натиск върху всичките й стави. Най-вече върху лакътя. Но също и върху рамото. Както и върху всички сухожилия и връзки.

Ричър махна стрелата от врата на Марк и лакътя си от гърдите му. Марк се свлече на колене, за да облекчи натиска върху ръката си. Ричър промени захвата. Пусна китката му, но сграбчи яката му, усука я и започна да го задушава.

Вдигна поглед към Пати и попита:

— Ти ли ще го направиш или аз?

— Кое да направя?

— Да го застреляш.

Тя не отговори.

— Нали съжали, че не е изгорял в мотела.

— Кой си ти? — попита тя.

— Дълга история. Имам среща сутринта, на юг от тук. Търсех мотел за през нощта. Открих само този.

— Трябва да повикаме полицията.

— Накъде бяхте тръгнали?

— Към Флорида. За да започнем нов живот.

— Какво ще правите там?

— Ще даваме сърфове под наем. Може би и водни ски. Шорти предлага да продаваме и тениски.

— Къде ще живеете?

— В някое бунгало на плажа. А може би над магазина.

— Звучи чудесно.

— И ние мислим така.

— Другата възможност е да прекарате следващите три години от живота си в евтин хотел в Ню Хампшър, където ще разговаряте с ужасно противни типове. През половината време ще скучаете до смърт, а през другата половина ще се страхувате до смърт. Така ли искаш да продължите?

— Не.

— Но точно това ще се случи, ако повикаме полицията. Ще разговаряте с полицаи, прокурори, адвокати, психиатри и прочие, ще отговаряте на едни и същи въпроси, част от които ще бъдат доста неприятни, защото те ще си направят същата сметка като мен. Дойдох откъм пътя и преследването вече беше започнало. Успях да елиминирам четирима от тях. Предполагам, че в началото са били повече.

— Бяха шестима.

— Какво се случи с първите двама?

Пати не отговори. Само въздъхна дълбоко.

— В крайна сметка ще спечелите — продължи Ричър. — Най-вероятно. С формулировка от рода на „оправдано убийство“ или „неизбежна самоотбрана“. Но нищо не е сигурно. Вие сте чужденци. Няма да ви позволят да напуснете щата. А тук няма нищо интересно. Най-популярната им радиостанция е „Ред Сокс“. Като бейзболния отбор. Трябва да помислиш по въпроса.

Пати замълча.