Ли Чайлд - Минало време

Карел опъна тетивата с още два-три сантиметра. Върхът на стрелата се плъзна назад, към дланта му, здраво стиснала ръкохватката. Лъкът се изви. Завибрира от напрежение.

Това е работещото фенерче.

С едно-единствено движение Пати пусна стрелата, напипа копчето на фенерчето и го включи. Знаеше къде е още от онзи път, когато беше оглеждала тръбите на климатика на хондата. Резултатът беше ослепителен лъч бяла светлина, силен и фокусиран. Насочен право към Карел. Към лицето му. Към голямото му стъклено око. Пати прикова лъча в него. Карел трепна, стрелата му полетя ниско встрани, премина през един храст и се заби в земята. Той приклекна и се извърна настрани. Пати се втурна след него с насочено напред фенерче, сякаш то бе истинско оръжие. Протягаше ръка напред, въртеше длан ту наляво, ту надясно, за да остане лъчът фокусиран върху лицето му. Карел падна на земята, претърколи се и свали уреда за нощно виждане от главата си.

А Пати изключи фенерчето и хукна обратно.

Пати знаеше, че тичането може да се окаже добра или лоша идея в зависимост от това дали Карел ще успее да я настигне или не. Така стояха нещата. Отначало бе изпълнена с надежда. Тичаше доста бързо и се надяваше той да се забави. А той сигурно се притесняваше да не би тя да го причака някъде и отново да насочи лъча светлина към лицето му. Това би заприличало на сцена от онези фантастични филми, които Шорти обожаваше.

Не след дълго се оказа, че тичането е било лоша идея. Защото Пати чу тропот на крака зад гърба си. Които приближаваха. Тя реши да смени посоката и се втурна надясно. Карел реагира бавно. Тя отново набра дистанция. Той обаче я настигна. Вече тичаше на две-три крачки зад нея. Благодарение на уреда за нощно виждане, който подскачаше на главата й, Пати видя пътя пред себе си. Виждаше го съвсем ясно и отчетливо. Приближаваше го с всяка измината крачка. Пати хукна към него под ъгъл. Тропотът зад гърба й се усилваше. Тя изскочи на пътя. Карел я последва. Той стъпи на асфалта и вдигна лъка.

В този момент ги осветиха автомобилни фарове.

Усилени двайсет хиляди пъти. Ефектът бе като от атомен взрив. Карел вдигна уреда си за нощно виждане, а Пати буквално го отскубна от главата си. Светът потъна в мрак. С едно-единствено изключение. Черният мерцедес. Грейнал целият. Шофьорът намали. Беше Марк. Той спря, отвори вратата и излезе. Застана встрани от фаровете. Предпочиташе сянката.

Карел вдигна отново лъка. Насочи стрелата към Пати.

Но се обърна към Марк.

— Какво гори там?

Марк мълча няколко секунди, после каза:

— Всичко. Ситуацията, в която се намираме, се промени коренно.

— Ние?

— Ти също си замесен. Не смяташ ли? Вече имаме жертви. Полицията ще обърне всичко с главата надолу. Трябва да се махнем. Още тази минута. Само ти и аз. Трябва да го направим, Карел. Няма да оцелеем, ако останем.

— Само ти и аз?

— Ти си първият ми избор. Останалите са безполезни. Те са бреме. Знаеш го много добре.

Карел не отговори.

— Нямаме много време — подкани го Марк.

— Напротив, имаме — отвърна Карел. — Нощта едва започва. Няма кой да ни попречи. Никой не може да мине покрай камиона.

— Трябва да обсъдим и това. Налага се да преместиш камиона.

— Защо?

— Тактическа маневра. Промяна в хода в играта.

— Не ни трябват никакви тактически маневри. Никакви промени. Не и в този момент. Шорти е ранен, а аз хванах Пати. Играта свърши.

— Добре, застреляй я и да тръгваме.

— Преди това искам да довърша Шорти.

— Май не разбираш какво ти казвам.

— Какво?

— Ключът в тебе ли е?

— Кой ключ?

— От камиона — уточни Марк. — Къде е?

— Що за въпрос е това? Камионът ми струва много пари.

Марк кимна.

— Именно — каза той. — Аз съм най-добрият ти приятел, затова се притеснявам за теб. Надявам се да не си оставил ключа върху нощното шкафче например. Защото, ако си го направил, ще трябва да повикаш авариен камион. За да изтегли твоя авариен камион. Мотелът изгоря до основи. Той пламна пръв.

— Ключът е тук — отвърна Карел. — В джоба ми.

— Радвам се да го чуя.

Марк измъкна пистолета, който криеше зад крака си, и простреля Карел четири пъти. И четирите куршума попаднаха в гърдите му, под ръката, която държеше лъка.

Изстрелите прозвучаха отчетливо, но приглушено.

Онази дълга тръба отпред е заглушител, помисли си Пати.

Карел се свлече на пътя като чувал с картофи, найлоновите му дрехи прошумоляха, лъкът му изтрака, а главата му тупна върху асфалта.