Ли Чайлд - Минало време

Достатъчно близо, за да си помагаме .

Беше се получило.

— Благодаря — каза тя.

— Повредих фенерчето си — отвърна Шорти. — Не мога да го включа.

— Вземи моето — предложи Пати. — Това е най-малкото, което мога да направя.

— Благодаря.

— За нищо.

— Вземи моето като оръжие — каза Шорти.

Размениха си фенерчетата. Нелепа импровизирана церемония.

— Благодаря — повтори Пати.

— За нищо.

Тя извърна поглед.

— Но… — каза Пати.

— Но какво?

— Те знаят, че сме двама. Сигурно са се досетили, че ще постъпим така.

— Предполагам.

— Което крие риск за тях.

— Предполагам.

— Трябва да са го знаели предварително.

— Добре.

— Мисля, че очевидното решение е да ловуват по двойки.

— Напълно си права, малката! — обади се нечий глас.

Пати и Шорти се обърнаха.

Видяха поредния кошмарен силует. Черни найлонови дрехи, опънати по тялото, сложносъставен лък с пластове композитни материали, стоманена стрела с размерите на чаена лъжичка, циклопски поглед през бездушния стъклен обектив.

И този кошмарен силует простреля Шорти в крака.

Тетивата затрептя, стрелата полетя, Шорти изпищя и падна на земята. Зави от болка и замята глава наляво-надясно, после стисна устни и сподави вика си, който премина в поредица от бързи охкания, изпълнени с агония, много по-бързи от дишане, ах, ах, ах, по-скоро като рязко ускорен пулс.

Пати запази спокойствие. Като Шорти в предишната ситуация. Когато нейното съзнание бе замъглено. Сега той се намираше в нейното положение. Това е животът, каза си тя. В главата й изведнъж прозвуча нечий глас, нейният собствен всъщност, който й заговори като на приятел. Да, Шорти е зле, но положението му няма да се влоши през следващите три секунди. Невъзможно е от медицинска гледна точка. Затова трябва да се погрижиш първо за другия проблем .

Който беше мъжът с лъка. Възрастен човек, установи Пати. Същият глас й зашепна отново. Разбира се, ще започнеш да забелязваш все повече и повече подробности, защото сега действаш на по-високо ниво, а може би на по-примитивно, където сетивата са изострени. Затова, макар човекът срещу теб да е облечен в черно от главата до петите и да носи странно устройство на главата си, ти можеш да прецениш по стойката и по движенията му, че е на възрастта на дядо ти, че е прегърбен, че има тесни гърди. И ако го сравниш с останалите възрастни мъже, които познаваме, чичовци или прачичовци, с незавидната форма, в която се намират, ако сравниш техния ръст и тегло с неговите, ще разбереш, че няма защо да се притесняваш от този тип.

Той презареди много бавно. Десният му лакът се сгъна с усилие. Сякаш изпитваше болка. Вероятно артрит. Опитваше се да компенсира, като посегна рано за стрелата. Пати си пое дълбоко дъх. Имаше чувството, че върви начело на V-образна бойна формация, на атакуващ клин от съратници, и напредва бавно под звука на гръмка музика, а верните й другари маршируват рамо до рамо с нея, повдигат я на раменете си и я превръщат в безтегловно създание.

Първият глас й прошепна да забрави абсолютно всичко освен факта, че този тип простреля Шорти със стрела. Което, както и да го погледнеше, беше непростимо.

Вторият глас я посъветва да се прицели в гърлото. Защото приборът за нощно виждане ще предпази лицето му.

Вземи моето като оръжие , бе казал Шорти.

Тя го направи красиво. Въпреки нищожния си предишен опит. Почувства го на молекулярно ниво. Усети всички обзели я емоции. Някои бяха доста сложни. Свързани предимно с Шорти. Първични чувства. Много по-силни от очакваното. Други бяха съвсем прости. Наследени, останали от първобитните епохи в далечната праистория. Тя усети всички тях и те й придадоха животинска сила, бързина, ловкост, хитрост, свирепост, допълнени от невъзмутимо спокойствие, което й позволи да се отдаде изцяло на своите инстинкти.

Пати се понесе вихрено напред, сякаш прелетя през пространството, намери съвършения ритъм и замахна с фенерчето силно и ниско. Циклопското око само изгледа как то описва остра парабола и се забива в ъгъла между увисналата брадичка и извития врат.

Ударът бе толкова силен, че резонира в рамото й. Мъжът се просна, сякаш се бе спънал в опънато въже. Падна тежко по гръб. Пати сграбчи лъка му и го захвърли настрани. Уредът за нощно виждане бе закрепен за главата с дебели гумени ленти. Тя го свали.

Противникът й се оказа слаб, блед, противен седемдесетгодишен мъж. Който отваряше и затваряше безмълвно уста като златна рибка. Погледът му издаваше паника. Не можеше да диша. Посочи гърлото си с две ръце в отчаян трескав жест.