Ли Чайлд - Минало време

Друг проблем бе свързан с фитнес гривната на клиент номер три. В нея беше вграден сензор за измерване на сърдечния ритъм. И този сензор биеше тревога. Гривната бе част от условията на играта. Нещо като експеримент, провеждан от Робърт, който искаше да проследи възбудата на клиентите по време на лов. Идеята му бе хрумнала по време на пътуване в Тайланд. Робърт предполагаше, че пикът на вълнението настъпва около час след като ловците обградят плячката. И искаше данните да потвърдят догадката му. Затова клиентите носеха такива гривни. Един от компютрите в къщата следеше данните от сензора за измерване на сърдечния ритъм. Номер три бе демонстрирал нарастваща възбуда, последвана от рязък пик и… права линия. Данните показваха, че клиентът е мъртъв.

Пати и Шорти се държаха за ръце. Струваше им се, че контактът между дланите им е за предпочитане пред разговорите. Струваше им се по-красноречив от думите. И двамата се чувстваха много странно, изпаднали в някакво междинно състояние между вцепенението и безумието, като на моменти оставаха без дъх, уловени в капана на това необичайно преживяване. Беше тъмно като в рог, затова двамата смятаха, че са в безопасност, като се изключат приборите за нощно виждане. Преследвачите им не можеха да ги използват, затова Пати и Шорти наистина бяха в безопасност. В един момент се чувстваха спокойни и уверени. Като деца, които се крият. Те не виждат никого, следователно никой не може да види тях. В следващия момент имаха чувството, че тичат по огромна самолетна писта, две миниатюрни фигурки, сам-сами сред огромната пустош, озарена от хиляди прожектори.

И нямаха представа кое от двете чувства е реално. Може би нито едното, нито другото.

Пати и Шорти продължиха да вървят. Очакваха стрелите на всяка крачка.

Но те така и не се появяваха.

Очакваха преследвачите им да са разположили наблюдатели по фланговете. Нетърпеливи ловци, които се надяват на най-доброто. Надяват се на ранен контакт. Пати и Шорти възнамеряваха да ги избегнат, като се насочат право към центъра. На равно разстояние от двата отдалечени предни поста. Без да забравят, че пламъците трябва да остават зад гърба им при всяка тяхна стъпка. В последния момент решиха да се разделят, но точно толкова, колкото заревото на хоризонта да скрие силуетите им от приборите за нощно виждане. Щяха да прекосят гората и да излязат малко по-надолу по пътя. По-добре така, отколкото да тръгнат по него от самото начало. Защото някой несъмнено щеше да ги наблюдава внимателно там.

Двамата се разделиха точно както бяха планирали. Временно. Без да се отдалечават на повече от десет метра.

— Достатъчно близо, за да си помагаме — каза Пати.

След което си помисли: И достатъчно далече, та единият да се измъкне, ако другият загине.

Но на глас каза:

— И достатъчно далече, за да не се превръщаме в една голяма мишена.

Покривът на хотела се срути в далечината зад тях. Вдигна се огромен облак от искри и ненаситните нови пламъци обгърнаха гредите. Огънят засия по-ярко отпреди.

— Сега! — подвикна Пати.

Двамата с Шорти тръгнаха на юг. Затичаха се с лека стъпка, като гледаха напред, но хвърляха поглед и назад, към огъня. Стараеха се пламъците да остават непрекъснато зад тях, за да може ослепителното им сияние да ги скрие. В същото време тичаха към периферията на пространството, което те озаряваха. Не след дълго Шорти навлезе пръв в гората, както се бяха разбрали. Той успя! Пати изчака. Той не извика, за да я предупреди. Не издаде нито звук. Тя го последва, като се промуши между същите две дървета с намерението да опише същия четвърт кръг обратно към пътя. Пати можеше да чуе Шорти пред себе си.

Беше достатъчно близо, за да му помогне в случай на нужда. Погледна зад себе си. Беше достатъчно далече, за да се измъкне. Но щеше ли да успее? Кой може да знае какво го очаква, помисли си Пати.

И продължи напред.

Две неща се случиха толкова бързо и изненадващо, че замъглиха съзнанието й. Появиха се сякаш от никъде. Прекалено бързо, за да види каквото и да било. Шорти изскочи пред нея, а на земята лежеше нечие тяло. После дойде болезненото осъзнаване и тя видя случилото се като на забавен каданс. Може би с терапевтична цел. Посттравматична. Видя как непознатият изскача пред нея. Като чудовище от някой кошмар. Целият в черни тесни, прилепнали дрехи, лък, стрела, механично лице, страховито и еднооко. Лъкът се насочи надясно и надолу, към краката й. Ще стрелят по вас, но само за да ви ранят. Тетивата се опъна назад, върхът на стрелата проблесна на лунната светлина, а после изневиделица Шорти изскочи в гръб на мъжа, замахна с металното фенерче като с полицейска палка и удари стрелеца точно зад ухото. В удара вложи цялата си сила на фермер, използва всеки мускул от тялото си, подпомогнат от гняв, ярост, страх и унижение. Мъжът се строполи на земята. Пати не се съмняваше, че е мъртъв. Звукът не остави съмнение. От удара на фенерчето върху черепа. Пати беше селско момиче. Много пъти бе чувала как убиват крави, затова знаеше какво се е случило.