Ли Чайлд - Минало време

Едно атеве бе оставено на отбивката. Лунната светлина озаряваше в сиво четириколесния мотор. Ричър продължаваше да се движи на два метра встрани от пътя. Огледа се във всички посоки, за да се ориентира в ситуацията. Машината бе спряла по диагонал, но все пак сочеше към мотела. Предните й колела бяха обърнати именно в тази посока. Кормилото й беше завъртяно настрани. Сякаш някой бе дошъл до тук, след което бе намалил скоростта и бе описал полукръг. Но не пълен кръг. Не дори сто и осемдесет градуса.

От моториста нямаше и следа.

Излязъл е на лов, нашепваше му задната част на мозъка.

Добре, отговаряше й предната. Но къде е? Несъмнено някъде напред. Ловецът бе дошъл до тук, бе завил и спрял. На място, което бе сметнал за достатъчно отдалечено от центъра на събитията. Явно го бе обмислил внимателно. Ричър го бе чул в далечината. Мотористът бе останал върху машината, работеща на празни обороти, в продължение на почти една минута, вероятно надвесен над кормилото, вперил поглед пред себе си. За да прецени ситуацията. После бе изключил двигателя и бе слязъл от атевето. Вероятно се бе върнал назад, за да стесни периметъра, да заеме по-добра позиция.

Което означаваше, че в момента Ричър се намира зад гърба му. Винаги е добре да се намираш зад гърба на евентуалния противник. Ричър огледа дърветата пред себе си. Направи крачка вляво, а после и вдясно, за да има по-добра видимост.

От моториста нямаше и следа.

Ричър тръгна между дърветата. Оказа се трудна задача. Треви, къпини, ниски храсти… Нямаше начин да се придвижва безшумно. Но той насече ритъма на своите стъпки. Не тръгна с левия крак, после с десния, леви-десни. Нищо подобно на войнишки марш. А по-скоро на прокрадване на животно. Може би лисица, която търси прикритие в мрака. Или малко мече. Трудно можеше да се прецени. Ричър продължи напред.

За малко да не го забележи. Но все пак видя ловеца.

Мъжът стоеше насред пътя, почти невидим на оскъдната лунна светлина. Беше полуизвърнат, сякаш се опитваше да не гледа пред себе си. Изглеждаше необичайно. Облечен в прилепнали по тялото черни дрехи като еластичните клинове и блузи, които носят спортистите. Преметнал през рамо лък. Плюс колчан със стрели. На главата си мъжът носеше прибор за нощно виждане, който му придаваше вид на циклоп. Приборът определено беше американски. Сравнително нов модел. Самият Ричър бе използвал такъв.

Нощен лов, обади се задната част на мозъка му. Нали ти казах.

Добре де, призна предната.

Хоризонтът бе озарен от слабо сияние с червени и оранжеви отблясъци.

Ричър се прокрадна през дърветата. Направи една широка стъпка, която прошумоля почти недоловимо сред листата, последвана от втора. Мъжът не го чу. Той въртеше глава в опит да види далечните отблясъци с крайчеца на окото си, без да бъде заслепен от тях, но все не успяваше. Накрая свали прибора за нощно виждане и отстъпи крачка назад и наляво, за да огледа по-добре.

А Ричър пристъпи напред и надясно.

Нещо гореше в далечината.

Мъжът се намираше на два метра и половина от Ричър. Вдясно и напред. Можеше да се похвали с отлична физика. И сега, след като бе свалил прибора за нощно виждане, изглеждаше красив като киноактьор.

Нощен лов с лък и стрели. Но на какво?

Винаги има жертва, нашепваше задната част на мозъка на Ричър.

Той продължи напред.

Мъжът го чу. Свали лъка от гърба си с едно-единствено бързо и ловко движение. Стрелата се озова в ръката му само след част от секундата. Постави я на място и опъна тетивата до половина. Оръдието му бе почти готово за стрелба, но върхът на стрелата сочеше надолу. Мъжът се огледа. Приборът за нощно виждане оставаше вдигнат над челото му. Изключен. Върхът на стрелата беше широк и плосък. Масивно парче стомана, което блестеше на лунната светлина. Определено можеше да нанесе сериозна рана. Почти като от удар с томахавка, но по-силен.

Мъжът вдигна лъка високо с две ръце, сякаш се канеше да преплува река. Намести прибора за нощно виждане пред очите си. Сега отново виждаше в мрака. Гротескната фигура с едно-единствено огромно око с размерите на кутийка бира се огледа бавно.

Ричър отстъпи назад и наляво. Скри се зад дънера на едно дърво. Искаше да си остави тясна ивица, от която да наблюдава мъжа. Колкото по-тясна, толкова по-добре.

Мъжът продължи да се озърта. Огледа пространството пред себе си. После се обърна, за да види какво има встрани от него. Накрая се обърна, за да види какво има зад него. И погледна право в Ричър. Обективът се впери в него. Мъжът вдигна лъка и опъна тетивата. Ричър се завъртя надясно. Стрелата полетя и се заби в дървото с остро звънтене и проби ствола чак до сърцевината.