Ли Чайлд - Минало време

— Провери другите врати — каза той. — Вземи каквото можеш.

Пати започна с единайсета стая. Вратата не беше заключена. Тя влезе. Шорти се върна в тяхната стая. Взе куфара. Вдигна го с две ръце и здраво стисна въжената дръжка. После го помъкна, олюлявайки се на всяка крачка. Спря за миг на верандата, за да си почине. Насочи се към паркинга, прекоси го с огромни усилия и го отнесе чак до срещуположния му край, там, където поляната свършваше и започваше гората. Подметките му потъваха в меката пръст, а куфарът се удряше в краката му. След трийсетина метра Шорти спря, остави куфара и се просна изтощен на тревата.

После се върна обратно. Пати бе събрала кърпите от стаи единайсет, седем и пет. Общо четири купчини. Шорти влезе в тяхната баня и взе парче от счупена плочка. Широко в основата, остро на върха. Остави и него при кърпите до задната гума на хондата.

— В коя стая имаше най-много вещи? — попита той.

— В седма — отвърна Пати. — Много дрехи. И много козметика в банята. Този тип явно добре се грижи за себе си.

Шорти отиде до седма стая. Не обърна никакво внимание на дрехите и козметиката. Вместо това взе несесера, оставен под огледалото в банята. Беше от черна кожа. Изсипа го в мивката. И веднага откри каквото му трябваше. На дъното на несесера върху пилата. Нокторезачка. Най-обикновена. Метална. С леко извити остриета с формата на лунен сърп и въртяща се пиличка.

Шорти я прибра в джоба си и се върна при хондата. Нареди кърпите една върху друга, в резултат на което се получи нещо като дебело одеяло. Той го занесе на предварително определеното място, направо върху чакъла, под задницата на хондата. Направи същото и с кърпите от стаи пет, седем и единайсет, които постави съответно под волвото, микробуса и пикапа.

Върна се при хондата, легна по гръб на земята и се намърда под резервоара. Проби дъното му с парчето плочка. Няколко пъти. Оказа се по-здраво от очакваното. От парчето дори се отчупи мъничко порцелан. По дяволите, изруга наум Шорти. Не искам да се изложа. Досещаше се какво си мисли Пати.

Този път обаче извади късмет. Отчупеният порцелан бе направил парчето плочка още по-остро. Върхът му се беше сдобил с още един, трети ръб. Шорти промени позицията си, стисна здраво основата на парчето в силната си фермерска длан и го заби нагоре с всичка сила.

Усети как то пробива дъното на резервоара. Усети и острия мирис на бензин.

Шорти разшири дупката и минута по-късно разполагаше с купчина кърпи, напоени с двайсет литра бензин. Направи същото още три пъти — под пикапа, микробуса и волвото. Започваше да се замайва от изпаренията. Но се чувстваше изпълнен със сила и енергия. С желание да се бори и да спечели. Взе подгизналите от бензин кърпи и ги нареди една по една на верандата. С изключение на една малка кърпа, която взе със себе си. Също подгизнала от бензин. Пъхна я под акумулатора на хондата.

Отстъпи крачка назад, изправи се и изтръска ръце. Седна зад волана и завъртя ключа. Натисна всяко копче, което видя в тъмнината. Подгряване на задното стъкло, фарове, чистачки, радио… Всичко.

Шорти излезе от колата, извади нокторезачката и разгъна малката пила. Острието й бе дълго около пет и широко половин сантиметър, направено от метал с фини резки от двете страни и леко закривен връх.

Пъхна едната си ръка под капака. Сви лакът, изви длан и плъзна пилата между двата края на кабела. Между двете медни пенита. Затвори веригата. Метал в метал. Последва яростен взрив от искри и напоената с бензин кърпа пламна. Шорти изпусна нокторезачката, измъкна ръка и заснова напред-назад между верандата и колата, помъкнал кърпа след кърпа. Запали ги една по една на огъня, който бушуваше под капака на хондата и ги хвърли в стаите — в единайсета, десета, на леглото, на пода, в седма, пета, на верандата, на стола, пред вратата на рецепцията…

Пати и Шорти отново прекосиха паркинга. От вратите и прозорците на мотела вече излизаха пламъци. Под стряхата танцуваха огнени езици, които хвърляха причудливи отблясъци и ту се устремяваха нагоре, към покрива, ту се спускаха надолу към верандата.

— Не могат да си позволят да погледнат насам — каза Пати. — Не и с приборите за нощно виждане. Това ще изпържи зениците им. Трябва да се движим така, че огънят да остане зад гърба ни, и те няма да могат да ни видят.

Пати обмисли отново ситуацията, кимна и заяви:

— Това беше много умно, Шорти.

Двамата тръгнаха на изток през поляната, като се стараеха да вървят по права линия и огънят да остава винаги зад гърба им, и се насочиха към асфалтовия път.