Ли Чайлд - Минало време

Шосето навлезе сред дърветата. Под надвисналите им корони цареше пълен мрак. Бърк включи фаровете. Двата разкривени стълба се показаха след осем километра. Точно където трябваше да бъдат. Бърк спря. Ричър слезе. Бърк потегли. Ричър остана на шосето и проследи с поглед субаруто. Не след дълго стоповете му изчезнаха в далечината. Настъпи тишина. Сивото нощно небе едва озаряваше с лунната си светлина пътя между дърветата. Под тях беше още по-тъмно. Ричър продължи пеша. Сам в мрака.

Пати се опита да отвори вратата. Надяваше се да е заключена. Беше много рано. Не бяха готови. Двамата с Шорти бяха склонни да останат в стаята. Поне в началото. Колкото се може по-дълго. Но не го бяха изрекли на глас. Още не. След което обсъдиха възможността да тръгнат на запад. По-далече от пътя. Всъщност в посока, противоположна на пътя. Това означаваше по-дълъг маршрут за бягство. Противно на онова, което им диктуваше интуицията. Можеше да се окаже добра идея. А можеше да се окаже твърде предвидима. Нямаха представа. Не бяха взели решение. Запитаха се дали да не вземат картата от колата. В крайна сметка решиха да не го правя. Трябваше им компас. Защото се притесняваха да не се изгубят в гората. Можеха да се движат в кръг чак до сутринта.

Вратата беше заключена.

Пати се върна и седна на леглото.

Две минути по-късно Ричър се озова при аварийния камион. Сумрачно сияние озаряваше огромното му туловище. В тъмнината червената му боя изглеждаше черна, а хромът — матов и сивкав. Ричър коленичи зад него и намери опипом дебелия гумен кабел. Запамети местоположението му. Прескочи го. Проправи си път покрай камиона, като вървеше с едното рамо напред и се плъзгаше покрай полираната до блясък боя. Тънките клони на дърветата го удряха по гърба. Ричър излезе пред камиона и застана до радиаторната решетка. После продължи по пътя. Оставаха му три километра.

Пати и Шорти чуха двигателите на атеветата да оживяват един по един. Първо прозвучаваше острият писък на стартер, последван от неспокойното ръмжене на форсиран двигател, което бързо затихваше.

Една машина, втора, трета, четвърта. Шумът се отразяваше от вратата на плевнята. След кратка пауза чуха двигателите на петото и шестото атеве. Всичките изръмжаха в един глас, включиха на скорост, ускориха по тревата, отдалечиха се от къщата, завиха надясно и се понесоха към мотела.

В този миг Шорти се зачуди на кого ли се е паднало атевето, което бутаха до шосето и обратно.

Пати провери вратата. Беше заключена.

Атеветата се движеха едно след друго. Насочиха се към паркинга. Шорти извърна поглед и ги видя през прозореца. Същинска процесия. Лампите на верандата светеха. Моторите минаха покрай стая № 10 отляво надясно. Един по един. Мъжете бяха облечени изцяло в черно. Всичките бяха преметнали лъкове на гърбовете си. Всичките носеха и колчани със стрели. На главите си бяха сложили уреди за нощно виждане. Някои форсираха двигателите. Други се бяха изправили на седалките си.

След което отминаха и се скриха в мрака.

Шорти се зачуди за миг кой ли е потеглил на запад.

Пати провери вратата.

Беше отключена.

Пати дръпна рязко и я отвори докрай. Впери поглед навън, застанала на сантиметър-два от прага. Нощният въздух беше толкова чист, нежен и сладък. Беше тъмно като в рог.

— Това е лудост — каза тя. — Не искам да ходя никъде. Искам да остана тук. Тук се чувствам в безопасност.

— Тук не сме в безопасност — отвърна Шорти. — Тук сме лесни мишени.

— Навсякъде ще бъдем лесни мишени. Те имат уреди за нощно виждане.

— Но са само шестима.

— Деветима. Онези мръсници също ще се включат.

— Не можем да останем.

Пати замълча. Протегна ръка през прага. Разпери пръсти. Почувства полъха на въздуха. После загреба с шепа, сякаш плуваше.

— Ще отидем във Флорида — каза Шорти. — Ще даваме сърфове под наем. Може би и водни ски. Ще продаваме тениски. В тях са парите. Водни спортове „Пати и Шорти“. Ще измислим хубав дизайн.

Пати го погледна.

— Водните ски изискват сервизна поддръжка — каза тя.

— Ще наемем човек. Всичко ще върви като по часовник. Обещавам.

Тя замълча, след което каза:

— Добре. Да тръгваме към Флорида.

Не взеха нищо освен фенерчетата. Промъкнаха се между старата хонда и пикапа, паркиран пред съседната стая. Заобиколиха покрай стая № 12 и излязоха от задната страна на мотела, където се намираше банята им. Притиснаха гръб към стената. Запад беше точно пред тях. Бледосива поляна, зад която се издигаше стена от дървета, ниска и черна. Ослушаха се внимателно, огледаха се за фарове. Не чуха нищо, не видяха нищо.