Ли Чайлд - Минало време

— Какви съобщения? — попита Пати. — Кои са тези хора?

— Вече се запознахте с Карел — продължи Марк. — Останалите петима идват благодарение на един много особен сайт. С двусмислено име, което създава очарователна игра на думи. Бих го определил като изключително находчив маркетинг. Човек си задава въпроса дали названието описва абонатите на сайта или услугите, които той им предоставя. Дали е неволна грешка или прозорливо хрумване? Въпрос на гледна точка. Няма граматически правила, които да наклонят везните в едната или другата посока.

— Как се казва този сайт? — попита Пати.

— „Лов на хора с лък“.

— Какво?

— Това, надявам се, отговаря на въпроса ви за същината на нашата гоненица. Играчите използват лъкове, като ограничение за вида на лъка няма. Разбира се, използването на арбалети и механични лъкове е забранено. Обикновено се спират на двойно извити средно дълги композитни модели. Надяват се това да им осигури мобилност. Натрупали са богат опит по време на лов на елени. Вероятни ще използват стрели с широки върхове. Може би дори назъбени, но това ще зависи от вашето местоположение. Ако открият следите ви достатъчно рано, могат да ви проследят за забавление. А после да стрелят по вас, но само за да ви ранят. Ще искат да издържите колкото се може по-дълго. До края на нощта. Все пак хората са платили много пари.

— Вие сте луди!

— Не и аз — отвърна Марк. — Аз просто задоволявам пазарни потребности. Техните желания са си техен проблем.

— Но става въпрос за убийството ни.

— Не, става въпрос за шансовете ви да се измъкнете невредими от тук. В момента аз съм най-добрият ви приятел. Опитвам се да ви помогна.

— Но вие не можете да си позволите да избягаме.

— Не си търсете извинения. Не се отказвайте, преди да сте започнали. Гората е много голяма, а те са само шестима.

— Разполагат ли с уреди за нощно виждане?

— Да.

— И с атевета.

— Което означава, че ще чуете приближаването им. Разбирате ли? Не сте напълно безпомощни. Изберете внимателно посоката, в която ще тръгнете, бъдете нащрек, ослушвайте се, опитвайте се да определите по звука в коя посока се движат моторите и когато ви подминат, тръгнете след тях. Може и да се измъкнете. Все някой ще го направи рано или късно. Най-краткият маршрут до просеката е дълъг само три километра. Както знаете много добре. Право по асфалтовия път. Но не ви съветвам да тръгнете по него. Дори да се движите встрани, между дърветата. Прекалено очевидно е. Все някой ще ви издебне в засада.

Никой не му отговори.

— Ще си позволя да ви предложа един съвет — продължи Марк. — Проверявайте вратата си от време на време. Часовникът започва да отброява времето веднага щом отключим вратата. Това е единствената ви задача в момента. Никой няма да ви даде друг сигнал. Отвори ли се вратата, тръгнете незабавно. Това е съветът ми. Погледнете по-оптимистично на ситуацията. Гората е голяма. Повечето стрелци предпочитат да стрелят от разстояние дванайсет-тринайсет метра. Да се приближат колкото се може повече. Стрелбата с лък в гора не е лесна работа. Дърветата много пречат.

Отново никой не му отговори.

— Още един съвет, ако позволите — каза Марк. — Не оставайте в стаята си. Може да ви се стори много умно, но всъщност това е грешна стратегия. Не е донесла полза на никого. Веднага щом разберат какво правите, ще ви обградят. На вратата ви ще се появят шестима души. Които ще бъдат разочаровани. Защото не сте им осигурили ловното приключение, на което са се надявали. И ще си го изкарат на вас. Пак ще искат да издържите по-дълго. До края на нощта. Но никак няма да ви хареса.

Никой не му отговори.

— Обсъдихте ли вероятността да се разделите? — попита Марк.

Шорти извърна поглед.

— Знам — каза Марк. — Труден избор. Вероятността да се измъкнете е по-голяма. Проблемът е, че никога няма да разберете какво се е случило с другия човек. В последния му миг, имам предвид.

Бърк потегли на север. Телефонът изгуби сигнала чертичка по чертичка. Ричър изложи правилата. Бърк трябваше да го остави в началото на отбивката, след което да се прибере у дома и да не излиза. Да не се връща. Да не казва „да“, след което да размисли и да остане на шосето да чака Ричър. Да не тръгва след него, за да види какво става в мотела. Никакви такива. Да се прибере вкъщи и да си стои там. И да забрави за всичко. Това е. Никакви спорове. Никакви обсъждания. Никаква демокрация.

Бърк се съгласи.

Ричър го попита отново. Бърк потвърди съгласието си.