Ли Чайлд - Минало време

Последните слънчеви лъчи угасваха. Гледката от банкета се променяше. Светлината посивяваше и помръкваше. Мислите на Ричър обаче се насочиха към мотела. Такъв, какъвто двамата с Бърк го видяха за пръв път. Изникнал в далечината. Озарен от ярка светлина. Рецепцията вляво, волвото комби пред трета стая, микробусът пред седма, малката синя кола пред десета и пикапът пред единайсета. Плюс стола пред пета, изместен леко встрани в сравнение с тези пред другите стаи.

— Какво има? — попита Бърк.

— Измъчва ме задната част на мозъка ми — отвърна Ричър. — А ти предпочиташ предната.

— Кажи ми все пак.

— От какво се нуждаят онези хора в мотела, за да направят нещо лошо?

— От морално-етична гледна точка ли?

— От практична.

— Може да става въпрос за много неща…

— Нуждаят се от жертва. Не могат да направят нищо лошо, ако не разполагат с жертва. С младо момиче например. Което са подмамили там и то е влязло в капана им. Може да го принудят да заснеме порно филм. Мотелът е подходящо място. И достатъчно изолирано.

— Смяташ, че става въпрос за порно?

— Дадох го само като пример. Може да става въпрос за много неща. Но всички те имат нещо общо. Изискват жертва. Там, на място. Изискват човек, когото са заловили и държат в плен, човек, който да им е подръка, когато се съберат останалите участници.

— Но къде биха могли да го държат? — попита Бърк.

— Стая номер десет определено беше различна от останалите — каза Ричър. — В две отношения. Първо колата. Единствената с чуждестранен номер. Освен това малка, евтина, стара. Следователно кола на млад човек. Който вероятно се намира далече от дома си и това го прави по-уязвим. Второ, прозорецът на стаята. Щората беше спусната. Единствена от всичките дванайсет.

Бърк замълча.

— Обясних ти, това идва от задния мозък — каза Ричър.

— Какво ще правиш?

— Не знам.

— Може би трябва да хвърлиш още едно око.

— Може би.

— Карингтън е голям човек. В състояние е да се погрижи за себе си.

— Но той е в пълно неведение. Няма представа какво се случва.

— Добре, тогава ченгетата могат да се погрижат за него. И бездруго не искат да се върнеш в града. Онази жена няма да те помоли. Повярвай ми.

Ричър замълча. После набра телефона на Еймъс.

Той иззвъня четири пъти.

— Още нямаме новини — бяха първите й думи.

— Как оценяваш ситуацията? — попита Ричър.

— Часът пик отмина. В центъра е тихо и спокойно. Следим повечето места, на които биха могли да се намират. В края на краищата става въпрос за описанието на съвсем друг човек. Това е само теория. Аз лично не изпитвам особени притеснения.

— По скалата от едно до десет?

— Около четири — отвърна Еймъс.

— Мога ли да помогна с нещо, ако дойда?

— Честен отговор ли искаш?

— По скалата от едно до десет.

— Има ли по-малка стойност от едно?

— Едно е възможно най-малкото число.

— В такъв случай едно — заяви Еймъс.

— Ами ако забравиш за правилата и останалите глупости?

— Отговорът ми остава „едно“.

— Добре, късмет тогава — каза Ричър. — Ще изляза от обхват за известно време. Но ще звънна при първа възможност.

Телевизорът отново се включи самичък. Нещо изпращя, присветна, появи се синият екран, заменен почти веднага от образа на мъж на фона на черна стена. Този път беше Марк. Виждаха се само главата и раменете му. Явно изчакваше нещо. Погледна някого встрани и попита дали всичко работи. Явно работеше, защото Пати и Шорти чуха размяната на реплики. Марк погледна отново в камерата. В тях двамата. Погледна ги право в очите. И зачака усмихнат.

— Здравейте. Обещахме ви да се включим отново, за да отговорим на вашите въпроси. Ако не сте разбрали нещо от обяснението на Питър. Затова се виждаме отново.

— Разкажете ни за тази игра на гоненица — каза Пати.

— Ще ви помоля да седнете пак на леглото. Защото ни очаква дълъг и откровен разговор.

Пати се настани на леглото. Шорти я последва. Неохотно, но все пак го направи.

— Наблюдаваме процес на промяна на потребителските модели — започна Марк. — Разходите, свързани с осъществяването на мечти, вече не се ограничават до притежаването на по-големи, по-качествени или по-скъпи предмети. До по-луксозна къща, по-рядък диамант, по-голяма картина на Моне. Днес съществува една нова категория. Хората купуват преживявания. Купуват си билети до Луната. Спускат се на дъното на океана. Някои си плащат, за да разиграят своите фантазии. Поне веднъж в живота. Част от тях са безобидни. Други са опасни. Намират се един друг с помощта на интернет. Разменят си тайни съобщения. Така се рекламираме и ние.