Ли Чайлд - Минало време

— И нея търсим.

— Трябва да се върна в града — каза Ричър.

Еймъс замълча за миг.

— Не — заяви тя, — продължаваме издирването. Компютърът следи всички камери по кръстовищата. Нито едно превозно средство, дошло от юг тази сутрин, не е напуснало града. Смятаме, че Карингтън е някъде в района.

— Затова трябва да се върна. Няма никакъв смисъл да идвам, след като го пипнат.

— Не — повтори Еймъс.

— Каква беше онази фалшива тревога?

— Някой го е видял да влиза в окръжния архив. Но никой друг не е забелязал присъствието му. Във всеки случай, в момента не е там.

— Сам ли е бил или с Елизабет Касъл?

— Трудно ми е да отговоря. Работен ден е. В сградата е имало много хора. Невъзможно е да се прецени кой с кого е бил.

— В архива, в който пазят данните от преброяванията ли е ходил?

— Не, на друго място. Окръжните служби са разпръснати из целия град.

— Намери ли минута, за да провериш онази стара история?

Еймъс замълча, после каза:

— Отне ми повече от минута.

— И какво откри?

— Трябва да се посъветвам, преди да ти кажа. По ирония на съдбата, трябва да се посъветвам именно с Картър Карингтън.

— Защо?

— Ти ме попита за нерешени случаи. Открих един. Но той няма давност.

— Това означава ли, че си попаднала на неразкрито убийство?

— Формално погледнато, делото не е приключено.

— Кога се е случило?

— В посочения от теб период.

— Но аз дори не съм бил роден тогава. Не мога да бъда свидетел. Не мога да бъда и извършител, естествено. Разговорът с мен не нарушава никакви юридически норми.

— И все пак случаят има известна връзка с теб.

— Кой е жертвата?

— Знаеш кой е жертвата.

— Така ли?

— Кой друг може да бъде?

— Хлапето! — досети се Ричър.

— Правилно — потвърди Еймъс. — Младежът, когото са открили проснат по лице на тротоара в една късна септемврийска вечер на четирийсет и трета година. Впоследствие името му се появява отново, когато вече е двайсет и две годишен, същият мръсник, както и преди, но вече мъртъв. Следователите не са открили връзка между двата случая. Предполагам, че са били претрупани с работа. Било е по време на войната. В полицията е имало голямо текучество. Колегите не са разполагали с компютри. Днешните правила обаче гласят, че разследването на първия случай е ключово за разрешаването на втория. Което е самата истина. Не бихме могли да си затворим очите. Следователно сме длъжни да оставим втория случай отворен. Докато не го затворим някой ден.

— Как е загинало онова хлапе?

— Било е пребито до смърт с чифт месингови боксове.

Ричър замълча, след което попита:

— Защо случаят не е бил решен?

— Не е имало свидетели. Жертвата е голям боклук. Никой не е давал пет пари за него. Единственият заподозрян е изчезнал безследно. По онова време е царял голям хаос. Милиони и милиони хора се намирали в непрекъснато движение. Случило се е веднага след победата над Япония.

— Август четирийсет и пета — каза Ричър. — Ченгетата имали ли са заподозрян?

— Разполагали са само с прякор. При това достигнал до тях по заобиколни пътища. Само слухове, дочути случайно от разговори на улицата.

— И какъв е този прякор?

— Той е причината да се заемем отново със случая. Не можем да игнорираме връзката. Не се съмнявам, че разбираш това. Но работата ни ще се ограничи с добавянето на два нови параграфа към делото.

— Какъв е прякорът?

— Птичаря.

— Разбирам — отвърна Ричър. — Кога трябва да добавиш тези параграфи?

— Момент — каза Еймъс.

Ричър долови отварянето на врата, стъпки, шумолене на хартия.

Съобщение.

Отново стъпки, последвани от затварянето на врата. Еймъс каза в слушалката:

— Току-що получих информация от системата, която следи регистрационните номера. — Тя замълча, въздъхна и продължи: — Точно както си мислех. Никой не е напускал града. Все още. Карингтън е тук някъде.

— Трябва да направиш нещо за мен — каза Ричър.

Продължаваше да чува шумоленето на хартия. Явно Еймъс четеше нещо.

— Поредният стар случай? — попита тя.

— Не, нещо съвсем актуално. Университетски професор ми каза, че преди трийсет години в Ню Хампшър се е върнал възрастен мъж на име Ричър, който е прекарал живота си в чужбина. Доколкото знам, оттогава не е напускал щата. И живее при внучката на свой роднина. Трябва да провериш това. Трябва да го откриеш. Може да се е регистрирал като гласоподавател. Може още да има шофьорска книжка.

— Аз работя в градската, а не в окръжната полиция