Ли Чайлд - Минало време

Хванаха се за ръка и тръгнаха. Бързо, но без да тичат. От време на време се подхлъзваха или препъваха. Не след дълго излязоха на открито. Шорти си представи как всички прибори за нощно виждане, които имаха само по един обектив, се обръщат като циклопи към тях. Увеличават, фокусират. Ако открият следите ви достатъчно рано, могат да ви проследят за забавление , припомни си Пати думите на Марк. Двамата с Шорти впериха погледи в потъналия в мрак хоризонт. В стената от дървета. Забързаха към нея. А тя приближаваше с всяка изминала крачка. Все по-бързо и по-бързо. Последните петдесет метра изминаха тичешком.

Шмугнаха се между първите дървета, спряха, наведоха се и задишаха тежко, останали без въздух, но и от облекчение, изпълнени с някаква примитивна радост от факта, че са оцелели дотук. Имаха чувството, че са постигнали победа. И това им вдъхна сили. Пати и Шорти се изправиха отново. Ослушаха се. Не чуха нищо. Навлязоха навътре в гората. Напред и само напред. Но бавно заради тревите и ниските храсти, които се заплитаха в краката им, заради отклоненията вляво и вдясно, които правеха, за да заобиколят изпречилите се на пътя им дървета. Освен това беше тъмно. Предпочетоха да не рискуват с включването на фенерчетата. Още не. Заради приборите за нощно виждане. Така щяха да издадат местоположението си.

Пет минути по-късно Пати попита:

— На запад ли ще продължим?

— Така мисля — отвърна Шорти.

— Според мен сега трябва да завием на юг.

— Защо?

— Стояхме на открито прекалено дълго. Възможно е да са ни забелязали отдалече. Видели са, че тръгваме на запад, и ще предположат, че ще продължим на запад.

— Така ли?

— Защото подсъзнателно ще продължат пътя ни по права линия.

— Така ли?

— Затова трябва да завием в едната или в другата посока. На север или на юг. А те ще ни очакват да се появим на запад. И ще останат с празни ръце. Предпочитам да тръгнем на юг. Излезем ли на някой път, той ще ни отведе право в града.

— Добре, да завием наляво тогава.

— Стига досега да сме вървели право на запад.

— Напълно сигурен съм в това — увери я Шорти.

Затова Пати зави под ъгъл точно деветдесет градуса. Или така поне се надяваше. Постара се да не сгреши. Стоеше рамо до рамо с Шорти. Завъртя се перпендикулярно на посоката, в която вървяха допреди малко. И тръгна в ново направление. Шорти я последва.

Напредваха бавно. Причината беше в лепкавите храсти и жилавите фиданки. А понякога и в счупените клони, паднали точно на пътя им. Което ги принуждаваше да заобикалят, за да са сигурни, че няма да сбъркат посоката.

В далечината прозвуча рев на двигател. Може би на километър и половина, два пред тях. Някой измина кратко разстояние. Запали двигателя и след минута го изключи. Смяна на местоположението. Защо? Поради каква причина? Пати спря на място и Шорти се блъсна в нея.

— През цялото време ли остават на моторите — попита Пати, — или слизат понякога и се движат пеша?

— Не ги чуваме непрекъснато, затова предполагам, че ги оставят и продължават пеша.

— Което означава, че няма да чуем приближаването им.

— Да, няма да ги чуем. Марк ни излъга.

— Каква изненада!

— Здравата сме загазили.

— Гората е голяма. Те трябва да се приближат на по-малко от дванайсет-тринайсет метра. Онзи беше прекалено далече. Извадил е късмет, че е застанал на пътя ни.

— Сега трябва да завием на югозапад — каза Пати.

— Защо?

— Мисля, че това е най-краткият маршрут за излизане от гората.

— Няма ли да се досетят?

— Вече не можем да се тревожим за това. Те са деветима. Да се досещат каквото си искат.

— Добре, да направим лек завой надясно.

— Ако в момента наистина вървим на юг.

— Сигурен съм — каза Шорти. — Горе-долу.

— Мисля, че леко се отклонихме.

— Не много.

Пати замълча.

— Какво има? — попита Шорти.

— Май се изгубихме в тази гора. А тя е пълна със стрелци, които искат да ни убият. Мисля, че ще умра между тези дървета. Струва ми се справедливо. Нали работя в дъскорезница.

— Добре ли си?

— Малко ми се мотае главата.

— Дръж се. Справяме се прилично. Правим лек завой надясно, продължаваме напред и излизаме от гората.

Постъпиха точно така. Завиха надясно, продължиха напред и излязоха от гората. Само след минута. Но се озоваха на грешното място. Отново се намираха зад мотела. На същата сива поляна. Просто излязоха на нея под различен ъгъл. Не много различен. Излязоха от гората на двайсетина метра от мястото, където бяха влезли в нея.