Ли Чайлд - Минало време

— И ремонтирате едновременно всички стаи?

— Водопроводчикът спря водата. Електротехникът работи по електрическата инсталация. Няма отопление, климатиците не работят. Нямам право да ви дам стая, дори да можех.

— Персийски килими ли имате?

— Всъщност от органична юта. Предпочитаме екологичните материали. Би трябвало да издържат десет години, но само ако се почистват както трябва. Използваме ли обикновена фирма за почистване с надеждата да спестим, ще платим повече в крайна сметка. Плащаме на тази фирма по тарифи за Бостън, но би трябвало да си избием разходите в дългосрочен план. Така поне показват сметките.

— Как се казвате? — попита Ричър.

— Как се казвам?

— Всеки си има име.

— Тони.

— Тони кой?

— Кели.

— Аз съм Ричър.

Младият мъж го зяпна, след което премигна и се взря учудено в госта, сякаш току-що бе асимилирал странно съвпадение.

— Купих това място от семейство, което се казваше Ричър — обясни той. — Роднини ли сте?

— Не знам — отвърна Ричър. — Предполагам, че ако се върнем достатъчно назад, всички ще се окажем роднини. Кога купихте мотела?

— Скоро ще стане година. Беше частично реновиран. Отворихме го навреме за първия сезон, но сега трябва да наваксаме с останалото.

— Защо го продадоха?

— Внукът беше поел нещата, но, честно казано, мисля, че това не беше за него. Беше човек на идеите, докато управлението на един мотел е свързано с безброй досадни дреболии. Май имаше и проблеми с разрешителното. Бързо реши, че не си заслужава усилието. Според мен обаче не е така. Затова го купих.

— Електротехникът ли е от Върмонт или водопроводчикът?

— Водопроводчикът. Там ще намерите най-добрите майстори на света. Идването им тук е свързано с разходи, но не искам да бъда на брашното евтин, а на триците скъп.

— Предполагам, че същото се отнася и за електротехника от Илинойс.

— Всъщност има известна разлика. Безработицата в Илинойс е по-висока, затова техните специалисти вземат по-евтино, което оправдава разходите около идването им тук. По-важното е, че се справят отлично с възложените им задачи. Тук има страшно много работа, а на тях им се плаща на час. Наемаме хора, които са ни препоръчани от някого и качеството на работата им е безупречно. Още повече че са работили по мотели като нашия. В Средния запад има далеч повече мотели, отколкото тук.

— Ясно — отвърна Ричър.

— Много съжалявам за проваленото пътуване — каза мъжът зад рецепцията.

А после се сепна и погледът му се зарея някъде встрани.

— Почакайте! — възкликна той.

Ричър и Бърк спряха.

Младият мъж погледна през прозореца.

— Как дойдохте до тук? — попита той. — Изобщо не съобразих! Не ми казвайте, че сте вървели пеша! Едва сега се сетих, че няма начин да сте дошли с кола. Аварийният камион препречва пътя.

— Дойдохме пеша — отвърна Ричър.

— Много съжалявам. Днес възниква проблем след проблем. Последният гост, когото приех, преди да затворим за ремонт, изостави повредения си автомобил. Колата не искаше да запали, затова той извика такси и изчезна. Аз пък реших да извикам авариен камион, за да го изтегли, но той се оказа толкова голям, че не може да мине през гората.

Мъжът надникна през прозореца, погледна наляво и надясно, сякаш проверяваше нещо.

След което понижи глас:

— Или човекът просто не иска да си одраска боята. Трябва да призная, че не съм доволен. Дърветата от двете страни на пътя са подкастрени според изискванията на Пътната служба. Много държа на подобни неща. Грижа се за всяка дреболия, повярвайте ми. Всеки стандартен камион би трябвало да мине без проблеми.

Мъжът замълча, замисли се и предложи:

— Нека ви откарам обратно. Поне до аварийния камион. Предполагам, че колата ви е паркирана зад него. Това е най-малкото, което мога да направя.

— Какъв е проблемът с изоставения автомобил? — попита Ричър.

— Нямам представа, но ми изглежда доста стар.

— А какъв е този номер?

— Канадски. Може еднопосочният билет до Канада да е излязъл по-евтино от разходите по връщането на автомобила там и рециклирането му. Предполагам, че има някакви регулации в това отношение. А може да е докарал колата до тук само за да я зареже. Въпрос на сметки — кое е изгодно и кое не.

— Добре — съгласи се Ричър. — Можете да ни откарате обратно.

— Благодаря — обади се Бърк.

Мъжът ги поведе навън, заключи вратата на рецепцията зад тях и ги помоли да изчакат на паркинга. После закрачи усърдно към плевнята, която се намираше на трийсетина метра. Тя беше невзрачна правоъгълна сграда с девет атевета, паркирани отпред в стройни редици, три по три. Зад плевнята се издигаше къща с масивни тежки мебели на широката веранда.