Ли Чайлд - Минало време

— Не.

— Мога да обиколя града и да го открия.

— Не — повтори тя.

Ричър чу някой да казва нещо на Еймъс.

— Елизабет Касъл също не е на работа — съобщи му тя.

— Трябва да се върна.

— Не — отвърна тя за трети път.

— Последен шанс — настоя Ричър. — След което ще тръгна към един мотел на север и ще изляза извън обхват.

— Не се връщай.

— Добре — отстъпи той. — Но ще искам една услуга в замяна.

— Каква?

— Ще те помоля да провериш в компютъра една стара история.

— Имам си достатъчно работа.

— Ще ти отнеме само минута. Разполагате с добра компютърна система.

— Ласкаеш ли ме?

— Ти ли проектира системата?

— Не.

— В такъв случай не те лаская. Казвам само, че едва ли ще отнеме много време. В противен случай не бих те молил. Знам, че си много заета.

— Добре, няма да го приема като ласкателство, а като проява на уважение. Какво искаш да потърся?

— Провери архивите след онази история с баща ми отпреди седемдесет и пет години. Провери следващите двайсет и четири месеца до септември хиляда деветстотин четирийсет и пета година.

— Какво се е случило тогава?

— Постъпил е в морската пехота.

— Какво да търся?

— Нерешен случай.

— За кога ти трябва?

— Ще ти позвъня при първа възможност. Искам да разбера какво се е случило с Карингтън.

Субаруто подмина широкия завой, който се отклоняваше към овощните градини и Райънтаун, и продължи по шосето, което водеше на север. Ричър не откъсваше поглед от телефона. Чертичките на дисплея изчезваха една по една. В продължение на няколко секунди се появи съобщение за търсене на сигнал, но телефонът бързо се предаде и обяви, че няма връзка. На километри пред тях се простираха поля, а зад тях се издигаха гори. От единия до другия край на хоризонта. Бърк караше точно към тях. Отбеляза, че отбивката за мотела е след седем-осем километра. Отляво. Добре си спомнял табелите. По една от всяка страна. На тях с пластмасови букви, боядисани в златно, пишело Мотел . Били окачени на разкривени стари дървени стълбове.

След пет минути вече се движеха сред дърветата. Въздухът стана по-хладен. Слънчевите лъчи едва проникваха между листата. Ричър провери скоростта. Движеха се с малко повече от шейсет километра в час. Би трябвало да стигнат след седем-осем минути. Той започна да брои наум. Дърветата сякаш се сгъстиха. Короните им образуваха нещо като тунел. Слънчевите лъчи не успяваха да проникнат през него. Светлината стана по-мека и зеленикава.

Точно след седем минути Бърк вдигна крак от педала на газта. Беше уверен, че наближават отклонението. Било някъде отпред и вляво. Скоро щели да го видят. Добре си го спомнял. От табелите обаче нямаше и следа. Нито от пластмасовите букви или от златната боя. Видяха само двата разкривени дървени стълба в началото на отклонението.

Вляво и вдясно по главния път се издигаше гъста стена от дървета, отпред и отзад положението беше същото.

— Сигурен съм, че това е мястото — каза Бърк.

Ричър се надигна и измъкна картата от задния си джоб. Онази, която бе купил от бензиностанцията на края на града. Разгърна я и проследи пътя, по който бяха дошли. Провери мащаба и плъзна пръст по картата. После показа мястото на Бърк и заяви:

— Това е единственото отклонение на много километри наоколо.

— Може някой да е откраднал табелите — предположи Бърк.

— Или да са затворили.

— Съмнявам се. Онези типове изглеждаха доста сериозни. Имаха бизнес план. В интерес на истината, чух някаква история за тях… Били изключително амбициозни, но започнали зле. Вдигнали скандал за забавеното разрешително за строеж.

— Кой го е направил?

— Собствениците на имота. Заявили, че успехът на всеки съдържател на мотел зависи от това да отвори врати в началото на сезона. Оплакали се, че властите бавят необосновано разрешителното. От администрацията пък възразили, че собствениците са започнали строителни дейности без съответните разрешителни. Вдигнал се голям скандал.

— Кога се случи това?

— Преди година и половина. Затова държали толкова много на графика. Искали да отворят следващата пролет. Което означава, че няма как да са фалирали. Прекалено рано е. Бизнес планът им показвал финансови резерви за две години.

Преди година и половина патрулен екип се отзовал на подаден сигнал за нарушаване на обществения ред от посетител в окръжната служба. Викал, крещял, държал се заплашително. Униформените го успокоили, той се извинил и… това е всичко. Оплакал се, че разрешителното му за строеж се бави. Искал да реновира мотел край града.