Анди Макдермът - Експедиция Атлантида

Войникът се изправи и изкрещя…

Чейс скочи към съседния вагон и едва успя да се хване за перилата на отворената платформа. Единственото, което можеше да направи, бе да вкопчи пръсти в бруления от вятъра метал.

В този момент локомотивите се сблъскаха.

Корпусът на насрещния влак се разби във вихър от раздробен метал. Ходовите талиги се удариха в неподдаващия метален блок на огромния дизелов двигател на втория влак. Локомотивът на Чейс тежеше поне сто тона, но срещу инерцията на цяла композиция от няколко хиляди тона, която се носи със скорост от почти осемдесет километра в час, беше като да се забиеш в стена от желязо. Отекна чудовищен трясък.

Локомотивът подскочи, задният му край излетя от релсите. За миг се отдели от земята, преобърна се, а след това тежко се сгромоляса върху другия локомотив. Двата двигателя се пръснаха от удара. Стотици галони с дизелово гориво бяха изхвърлени и пламнаха.

Първата цистерна дерайлира и се заби в грамадата смачкан метал. Съдържанието й бликна…

— Времето ти изтече — каза Махджад. Наведе се към Нина и злобната му усмивка стана още по-широка, когато се пресегна към крака й. Тя се опита да го отблъсне, но нямаше къде да избяга. — Е, какво е последното ти…

По съседната линия се носеше друг влак. Махджад погледна нататък, после очите му се върнаха върху Нина. Отвори уста да каже нещо, но точно тогава вагонът бе разтърсен от страхотна експлозия.

В кариерата си на момче от специалните части Чейс се беше оказвал неприятно близко до целите на военновъздушните удари на НАТО, но разтърсващият земята удар на петстотинкилограмовата бомба с лазерно насочване приличаше по-скоро на фойерверк, в сравнение с мощната експлозия при избухването на първата цистерна. Влакът, към който той отчаяно се притискаше в момента, го бе отнесъл далеч от нея при скоростта си от над осемдесет километра в час, но въпреки това детонацията бе оглушителна и горещината, с която разширяващата се огнена топка го подгони, бе достатъчна да опърли космите по ръката му.

Чу се ново ужасяващо скърцане, когато останалите цистерни се затъркаляха една върху друга само на няколко метра от него.

Още една експлозия! Втората цистерна във влака избухна, последвана миг по-късно от трета.

По дяволите!

Целият товарен влак щеше да изгърми във верижна реакция — а експлозиите следваха една след друга по линията по-бързо, отколкото се движеше неговият влак, и го застигаха.

Ако не успееше да се скрие по някакъв начин вътре през следващите десет секунди, щеше буквално да се изпари.

Той опъна ръце, сухожилията му бяха стегнати като стоманени кабели, и се оттласна нагоре с вик, който мигновено бе заглушен от пронизителните гърмежи на останалите експлодиращи цистерни. Усети опърляне на кожата, когато тупна върху дървената платформа. Изправи се и дръпна силно бравата на вратата.

Заключена!

Верижните експлозии го изпреварваха напред и горещият вятър от огнените кълба брулеше лицето му. Чейс се притисна отчаяно към вратата, нямаше къде другаде да се скрие…

Внезапно се изтърси по гръб вътре във вагона и се втренчи невярващо във войника, току-що отворил вратата.

Претърколи се бързо. Изненадан, иранецът го гледаше с глупаво изражение — после погледна нагоре и видя стена от течен огън, който облизваше гърба на влака.

Дори нямаше време да извика, когато яркият пламък от последната цистерна нахлу през вратата, огнена струя, която обхвана за миг цялата вътрешност. Погълнат от огнената стихия, мъжът издаде неистов крясък, преди да се спъне в Чейс, размахал ръце.

Чейс отново се търкулна, подгонен от пламтящия ад, и то тъкмо навреме. Изправи се на крака, без да обръща повече внимание на гърчещия се войник. Сега, когато вече бе успял да стъпи на влака, го чакаше работа.

Махджад се стресна от първата експлозия, но когато тя бе последвана от една след друга все по-силни детонации, на лицето му се изписа израз на ужас. Той забрави за Нина и се хвърли към отворената врата на купето, като изкрещя някакви заповеди в коридора.

Тя нямаше представа какво става, но имаше чувството, че бомбардират влака!

Беше ли възможно Чейс да е тръгнал след нея? Не можеше да си представи как, но каквото и да ставаше, то бе уплашило Махджад.

Може би това й даваше шанс да избяга?

Кастил и Хафез размениха продължителен поглед, когато един от техните стреснати пазачи отвори вратата и виковете на Махджад долетяха от другия край на вагона. Този път погледът беше сигнал, потвърждение, че и двамата мислят едно и също.